На крачка от мен 🔞

Глава 5

Самуил

-Ах, ти, болно копеле такова! Как си могъл да го направиш?

Ей, не! Само това не очаквах да чуя в понеделник сутринта. Крис ме беше видял да влизам в кабинета ми и влетя вътре още преди да успея да седна на стола ми.

-За какво говориш? Много добре знаеш, че съм неадекватен преди да си изпия кафето.

-Говоря за това, което е станало вчера на сбирката на змиите.

Мамка му! Знаех, че новините летят, но това беше адски бързо.

-Брат, дори не ме питай.

-Аа не! Не на мене тия. Защо не ми каза, че ще предлагаш брак на сестра ми? Мислех, че не можете да се гледате. Особено след... - той посочи патериците ми. - А и мислех, че още не си преживял Дария.

-И не съм. На дали ще успея някога да го направя. Но и ти беше прав. Трябва да продължа напред.

-Но не и със сестра ми! Знаеш каква е. Ще те смачка веднага щом има шанс. А аз не искам да бъдеш наранен братле. Знам колко страда, когато тя те отряза преди години.

Сякаш не помнех. Мамка му, та аз боготворях Анжела в гимназията. За мен тя беше перфектното момиче. Спомних си как се запознахме. Беше на рождения ден на Крис. Бащите ни бяха приятели и решиха да празнуваме в имението на Карапетрови. Когато я видях за първи път реших, че прилича на някоя от феите от приказките, които майка ми ми четеше като бях дете. Тогава не можех да разбера какви са тези пеперуди, които усещах в стомаха си. Тярвбаше да минат години, за да го осъзная. Бях луд по нея. Исках да я пазя и защитавам от всичко и всички. Тя беше моята най-добра приятелка и несподелена детска любов. Годините минаваха, а чувствата ми към нея растяха. Когато най-накрая реших да й призная какво наистина чувствам към нея, тя ме отряза. Това беше деня, в който сърцето ми бе разбито на милиард парчета.

10 години по-рано

-Така как е?

Вдигнах глава и погледнах към нея. Носеше тесни черни дънки, които очертаваха всяка нейна част, а нагоре носеше тъмнозелен топ без презрамки. Изглеждаше като модел излязъл от корицата на списание.