На крачка от мен 🔞

Глава 17 🔞

Анжела

Хладният морски бриз ми носеше успокоението, от което се нуждаех последно време. Самият аромат на морето ме караше да се чувствам у дома.

Усетих как силните ръце на Самуил се увиват около мен и той заравя нос в косите ми.

-За какво си мислиш? - прошепна той.

-Колко е спокойно тук. Липсваше ми. А дори не съм си давала сметка колко.

-Имаш близо седмица да му се радваш.

Тялото му беше напрегнато. Криеше нещо от мен, но не смееше да го признае. Обърнах се и го погледнах.

-Има нещо. Какво криеш от мен, Симо?

Пръстите му леко се забиха в кожата ми.

-Просто... Мислех за нещо. - каза той, но погледа му се рееше някъде в далечината зад мен.

-За адвокат си ужасен лъжец. Просто го кажи.

-Мислех за... Всичко. Вечерята днес ми припомни, че такъв тип събирания не са просто скучна снобарска вечеря в скъп ресторант. Трябва да има любов, смях, някой и друг скандал. - засмях се на последното му изречение. - Просто не бях усетил липсата на всичко това докато не дойдохме тук. Спомних си как една вечер като деца се бихме с храна и майка ти подивя.

-Симо... - изсмях се. - Бяхме на седем тогава. Как може да го помниш?

-Винаги съм го помнел. Собствената ми майка не ми се е карала толкова, колкото твоята.

-Ами... Знаеш. - не знаех как да повдигна темата без да го разстроя.

-За Дария ли говориш? Това беше нещото, за което мислех. С нея всичко беше перфектно. Прекалено перфектно. Винаги бяхме сдържани, излъскани... Просто съвършени. Бяхме като семейство от корицата на списание. Чак сега осъзнавам колко извратено е било всичко това. И започнах да го осъзнавам преди няколко дни, когато ти се прибра и се развика за музиката.

-Факт. Друго си е жена ти да е гладна и да ти вдигне скандал от нищото.

Той се засмя. Харесвах този смях. Леко се навдигнах на пръсти и го целунах. Не беше диво и страстно като предишните пъти. Сякаш... Исках просто чрез нея да го избавя от болката и тъгата. Пеперудите в стомаха ми заплашваха да излетят. Какво се случваше с мен? Никога до сега не се бях чувствала по този начин. С никой друг. Имала съм връзки и с други мъже. Най-дългата ми беше дори три години. Но дори и тогава нищо не можеше да се сравни с пожара, който бошуваше сега в мен.