На крачка от мен 🔞

Глава 15

Анжела

Бавно отворих очите си. Слънцето отдавна бе изгряло, но заради дъждовните облаци навън почти не се виждаше. Вдигнах глава и се вгледах в спящия до мен мъж. Все още се опитвах да осмисля всичко, което се случи предишната нощ. Купона. Детайлите за Самуил, които научих. Целувката. И всичко след това.

-Колко дълго смяташ да стоиш така и да ме гледаш? - промърмори той сънено.

-Не знам. Просто се опитвам да осмисля всичко.

Той се размърда леко и ме прегърна, притискайки ме към гърдите си. Сгуших се в него и тогава погледа ми попадна на мастилото върху ребрата му. Точно да сърцето му. Прокарах пръсти по красиво изписаните букви.

-Защо не съм я забелязала досега? Искам да кажа... Не е като де те виждам гол до кръста за първи път през изминалия месец, но това ми е убягнало.

-Явно си била разсеяна от други мои черти на личността, за да я забележиш. - каза с подигравателен тон. Леко го ударих по гърдите и той се засмя. После стана сериозен. - Направих я преди няколко години. Всъщност беше в началото на първи курс. Още се чувствах тъпо, че ме отряза, бях в голяма депресия и.... Просто се случи. Реших го адски спонтанно. Трябваше и да е нещо тактично, което да не намеква, че е посветено на друга.

-Жена ти знаеше ли? Искам да кажа... Виждала я е, но знаела ли е за кого е предназначена?

-Не. Никога не й казах, но мисля, че тя вътрешно знаеше.

Размърдах се и се подпрях на ръцете ми. Вътрешно изгарях да разбера повече за съпругата му, но едновременно с това не исках да сипвам още сол в раната му.

-Какво има? Очевидно е че искаш да ме питаш нещо.

-Така е. Просто не искам да се чувстваш неудобно или да те натъжавам по някакъв начин. - той направи разбираща физиономия.

-Все някога ще трябва да започна да говоря за това. Мисля че е крайно време да го направя. - погледнах го. Имаше сериозно изражение на лицето си и знаех, че иска да го направи.

-Разкажи ми малко повече за съпругата ти. - той си пое дъх и заби поглед в тавана.