На крачка от мен 🔞

Глава 3

Анжела

Днес беше деня. Щеше да бъде адски луда вечер. Но сега имах адски голям проблем. Нямах какво да облека! Кошмар!

Извадих една сладка жълта рокля. Не, прекалено кротка и невинна съм с нея. Ами тази синята? Не. Прекалено делова. Оу, да бейбе. Тази ще е. Извадих най-червената си и къса рокля от гардероба. Идеална е. Тази вечер определено щях да забия някой сладур. А как щеше да си отива с онези червени токчета, мале! Направо не един, ами десет щях да забия днес. Реших да оставя този път къдриците си на спокойствие и само ги сресах. Ако изобщо съществува нещо такова като нормално сресване на къдрава коса. Започнах да оправям грима си. Използвах всичко дето можеше да ми послужи за секси грим, който да не мръдне цялата нощ.

Телефонът ми звънна и прекъсна песента на Преслава, с която се нахъсвах за довечера. Беше мама.

-Ало мами.

-Анжела, какво си направила? - много мразех, когато даскала в нея се обадеше.

-Какво искаш да кажеш? - да не беше разбрала, че бях отсвирила тотално онзи зубър, с който ме сватосваше от месец?

-Брат ти ми се обади. Каза, че си блъснала човек. - Тъпо копеле! Само да ми паднеше... Щях да го разглобя от бой! Нищо, че бе две години по-голям от мен.

-Не съм го блъснала. Не знам на какъв език да го кажа вече. Само го чукнах леко.

-Да, повярвах ти. Последния, на който даде лек стимул беше брат ти Тони като беше на десет на онова дърво. После едва го събрахме.

-Аз ли го накарах да ми открадне бобона? Много добре знаете, че мразя някой да ми пипа сладките. А и онзи идиот не повдигна обвинение срещу мен. Това е важното.

-Ох, Анжи. Кога най-накрая ще се кротнеш?

-Не и в следващите години. Искам да живея докато съм млада и хубава. Като одъртея и се сбръчкам може и да си хвана някой свестен. - мама въздъхна от другата страна на линията.

-Дано си намериш майстора скоро. Също така баща ти иска да знае дали скоро ще дойдеш до Варна.

-Ъъъъ... Да! Другия месец ще си взема една седмица отпуска и ще дойда за рождения ти ден. Няма да го пропусна за нищо на света.