don't touch my boy,bitch!

Who are you?

-Кристееен. - провикна се майка ми.

Бавно отворих очи,но веднага ги затворих отново,тъй като светлината от слънцето блесна в очите ми.

-Кристен ставай,ще закъснееш! - кресна майка ми отново,но този път по-силно.

-Станала съм вече. - извиках в отговор.

Станах бавно от леглото,закривайки лицето си,защото светлината ме дразнеше и се довлачих до гардероба. Отворих го и изкарах синя блузка, къса малко над пъпа с надпис ''Swag,bitch..swag.'' и супер тесни бели дънки.

Включих пресата си и зачаках малко докато се загрее. През това време оправих набързо чантата си. След около две минути пресата ми бе загряла и започнах да си изправям косата. След около 15 минути бях готова. Седнах пред малката си тоалетка и се гримирах. Сложих си спирала,молив и малко руж.

Вече бях готова напълно,затова грабнах телефона си от леглото и слушалките от шкафа,след което си пуснах една от любимите ми песни - Eminem - not afraid.

Слязох по стълбите и просто помахах на мама за чао и бързо напуснах къщата. Часът бе 07:55 , а часовете ми започваха в 08:00 . Е,явно пак щях да закъснея, но не ми пукаше особено.

След 10 минути вече бях в училище,тичайки към стаята по математика.

-Госпожице Смит,отново закъснявате. - каза госпожата,гледайки ме ядосано.

-Извинявам се, г-жо Джоунс.

-Сядай. - каза тя, и аз притичвайки отидох до последният чин.

Не ми се слушаше урока,затова просто отново си пуснах музика.

Беше ми ужасно скучно.След около 5 минути влезе някой. Хм,мислех,че всички са тук? Свалих слушалките си и погледнах към вратата. Беше някакво момче. Имаше кафява,с големи къдрици коса, и беше облечен с черна блуза и панталони. Имаше зелени очи,до колкото можех да видя от последният чин.

-Защо закъсняваш? - попита строго госпожата.

-Все тая. - каза момчето и седна на последният чин до моя.

Докато госпожата разказваше урока ми беше ужасно скучно,докато момчето не ме заговори.

-Ей. - каза той.

-Ъм,здравей. - казах простичко аз.

-Името ти е ? - каза той спокойно.

-Кристен. Твоето? - казах аз,но той явно не ме чу,защото бе зает да ме зяпа като хипнотизиран. Аз само плеснах с ръце и той като изкаран от транс ме погледна.

-Ъм,добре. Приятно ми е, Хари. - отвърна той.

-И на мен. Е,нов ли си? - попитах.

-Мда,от другите училища винаги ме гонеха. - Каза той и се засмя.

-Лол. - само това казах, преди да се засмея с него.

-Госпожице Смит,ако може по-тихо. - Каза госпожата,прекъсвайки ни.

-Не, не може. - Реших да се заям с госпожата. При това мое действие Хари избухна в

смях,както и аз.

-Госпожице,напуснете стаята веднага. Както и вие.. - забрави името му.

-Хари. - каза той.

-Добре,както и ти, Хари. - каза тя строго.

Ние като деца,които не са получили близалки,наведохме глави и излязохме от стаята,но веднага след това избухнахме в смях. Хм,изглежда приятен...