don't touch my boy,bitch!

Chapter 10: I wanna be alone,not here.

Вече минаха около десет дни,след промяната ми.Не се виждах с Хари,не се виждах с никого. Просто си говорехме по телефона и то за кратко.

Настъпи момента,в който трябваше да сваля наподобяващото на найлонче нещо от ръката си.

Махайки го,пред очите ми се разкри толкова красива татуировка,дори не ми изглеждаше толкова симпатична,докато я правеха.

Зарадвах се на новата си ''придобивка'' и реших да си взема душ.

Съблякох тениската и панталонките,с които бях облечена,също и бельото си и се запътих към банята,предпочетох този път да си взема душ.

Пуснах водата и душът ме обля. Замислих се над всичко,което ми се случи и всичко,което може би ще се случи.

Сетих се за Хари. Да,изпитвах някакви чувства,но не желаех да го призная дори на себе си,защото чувствах нещо,но много дълбоко в сърцето

си.Все още се чудя дали след като изляза да му се обадя? Не,няма..ако той има желание да е покрай мен,би ме потърсил,нали?

Излязох от банята и облякох сива блуза с дълъг ръкав и дълъг клин,след което легнах на спалнята и се загледах в някакъв филм.Явно се оказа доста

скучен щом се унесох и малко по малко заспах..Не знам колко време бе минало,от както бях заспала,но досадно и непрестанно звънене вратата ме събуди

и раздразни.

-Идвам,изчакайте! -Повиках няколко пъти,но звъненето продължи.

Излязох от спалнята си ядосана,буквално тичайки към вратата. Отворих вратата рязко и пред мен стоеше той.Същият.Хари!

Сякаш бе прочел мислите ми,които всъщност бяха дали да му се обадя,а той взе,че дойде.

-Може ли да вляза? -Попита,гледайки ме надеждно.

-Не мисля. -Отвърнах студено,гледайки го,но изведнъж изражението на лицето му се смени рязко и устните му образуваха права черта.

-Какво е това? -Каза,поглеждайки към обицата на устата ми.

-Нещо,което харесвам и нещо,което сама пожелах да сложа.

-Защо? Защо по дяволите? -Избухна от нищото.

-Чакай,защо толкова се гневиш за една обица? Какъв е проблема,Хари? -Попитах,правейки се на загрижена.

-Проблемът е в това,че приличаш на някаква металистка,а не си такава. -Отвърна ядосано отново.

-Спри за момент. Това,че имам една шибана обица означава,че съм металистка? Това не го бях чувала преди,Хари. -Засмях се.

-Както и да е,може ли да вляза?

-Както казах,не мисля,че е удачно.

-Защо? Няма да ти направя нищо,просто искам да поговорим! -Видях в очите му,че е сериозен. Личеше си.

-Хубаво,влизай. -Направих му път.

Той влезе и огледа апартамента ми. Е,не беше толкова зле.

-За какво искаш да говорим?

Моля? Излъга ме,за да влезе. Не,няма да стане.Но пък и със сигурност не мога да го изгоня,сякаш би си тръгнал.

-Все тая,гладен ли си? Искаш ли нещо за пиене? -Попитах.

-Какво предлагаш?

-Сандвичи? А за пиене някакъв сок,предполагам.

-Ам добре.

Отидох в кухнята и извадих продуктите за сандвича.

Докато правех единият сандвич усетих нечии ръце върху кръста си.

Ами то нямаше на кой друг,освен на Хари. Обърнах се към него с идеята да го отблъсна,но веднага след обръщането ми той не изчака и секунда

и сля устните ни. Сложих ръцете си на гърдите му,за да го отблъсна,но той беше в пъти по-силен.Е,какво пък.

Отвърнах на целувката му,след което той ме повдигна,за да седна на масата и да обвия краката си около кръста му,и точно това направих.

Поведе ме към спалнята,след което ме постави да легна. Застана над мен и започна бавно да ме целува. С едната си ръка се подпираше на леглото,

за да не легне изцяло върху мен,а с другата сваляше клина ми. Продължавайки да ме целува,съвсем леко постави ръката си от вътрешната страна

на бедрото ми и я раздвижи.Мисля,че придобивате представа какво се случи след това,не е нужно да давам детайли.При тази мисъл,мислено се засмях.

Защо продължаваше да го прави? Защо продължава да ме измъчва по този начин..Той не бива да е тук,аз не бива да съм тук - с него.