don't touch my boy,bitch!

chapter 8

-Защо по дяволите си тук? -отговирих тихо.

-Защото ми липсваше. -Усмихна се той.

-Липсвах ти? Аз ти липсвах? -Започнах да се смея силно. -А сега кажи истинската причина да си тук. -Отговорих все още смеейки се.

-Това е причината. -Отговори сериозно.

-Все тая. -Казах аз,след което му направих път да влезе.

-Да излизем,сега. -Погледна ме той.

-Моля? Не,не,не. Няма да стане. -Отвърнах аз.

-Моля те,нищо няма да стане,обещавам. Просто ела с мен. -Промълви,гледайки ме с надежда.

-Хубаво.Отивам да се облека. -Погледнах го този път аз.

-Чакам те тук. -Усмихна се той.

Отидох в стаята си и отворих гардероба.Набързо извадих черна рокля,с цип отпред,а по края на роклята имаше дантела. Облякох се и се захванах с косата си. Изправих я перфектно,след което изкарах от шкафа си едни бели,високи обувки и слязох.

-Е,тръгваме ли? -Попитах аз.

Обръщайки се,той замръзна. Какво,зле ли изглеждам или?

-Какво? -Попитах.

-Прекрасна си. -Усмихна се.

-И ти. -Всъщност наистина беше красив,но го мразех. Мразех го толкова много.

-Е,да тръгваме?

-Добре. -Отвърнах и тръгнах към вратата.

Докато пътувахме за някакъв ресторант,в колата царуваше пълна тишина. Никой не смееше да каже нищо.Явно аз трябваше да съм тази,която да започне разговор.

-Е,как си? -Доста глупав въпрос,но не се сетих друго.

-Ъм добре,ти? -Каза той,докато не отместваше погледа си от пътя.

-Страхотно. -Усмихнах се. Ии ето,неловката тишина отново настъпи.

Дано поне в ресторанта не царува тишина.. Ще е доста неловко..

Най-после пристигнахме. Влязохме в ресторанта и жената,която седеше на рецепцията ни посрещна с усмивка.

-Хари Стайлс. -Каза Хари.

-Заповядайте,това е масата ви. -Каза жената,опътвайки ни до масата.

-Знаеше,че ще приема? -Попитах учудено.

-Донякъде да. - Отвърна той спокойно.

Как така донякъде? Какво по дяволите? Стана ми малко смешно,но бързо прикрих усмивката си,преди Хари да я види. Но явно беше прекалено късно,защото с периферното си зрение забелязах Хари да ме гледа с поглед ''Защо се смееш''.

-Нищо. -Беше единственото,което казах.

Дано тази вечеря мине добре..И да свърши по-бързо.