don't touch my boy,bitch!

Chapter 6 : i hate you,Harry.

-А сега, настрани шегата. Искам да си ходя. -казах сериозно.

-Ами свободна си да си вървиш. -отвърна той.

Не чаках втора покана, взех телефона и ключовете си и тръгнах. Леко помахах на Хари за чао и излязох.

След 20 минути бях у дома. Качих се в стаята си и си облякох къси панталонки и черна тениска "terranova". Обух си домашни пантофи и слязох в хола. Пуснах си телевизора и се загледах в някакъв филм, на който не знаех името. След около двадесет минути клепачите ми започнаха да се затварят. Скоро вече бях заспала...

***

Когато се събудих филмът беше свършил. Часът беше 14:58. Реших да изляза. Но нямаше с кой. Само с Хари, но в скоро време изобщо не исках да го виждам. Мислех,че ми е приятел,а той просто се е възползвал от мен снощи.

Набързо облякох дрехи,които стават за навън. Облякох си синя, къса тениска и кожен панталон, с черни кецове на Конверс. Взех телефона и слушалките си и излязох . Пуснах си The Weeknd - often и вървях из улиците на града,безделно. Просто скитах сама. Нямах приятели. Може би съм споменавала,че нямам приятели,заради глупавото си държание.

Реших да отида до мола, за да си купя нови гримове.Влизайки в мола се залепих, не буквално,за витрината на един бутик. Имаше черна, кожена рокля с дантела. Веднага влязох в бутика и пробвах роклята.Стоеше ми идеално. Купих я и се отбих в козметичен магазин. Купих си нова спирала,пудра,коректор и още гримове. След около час се прибрах. Отваряйки вратата, видях седящият на дивана Хари. Но как за бога?? Как влезе?

-Как влезе тук? - попитах учудено.

-През прозореца. -Каза той, посочвайки прозореца в ляво до него.

Колко съм глупава. Да оставя прозореца отворен. Защо, Кристен, защо си толкова тъпа?

-Хубаво. А сега изчезвай. -Усмихнах се първоначално,но след това усмивката ми се превърна в заплашителна гримаса.

-Защо? Нищо не съм ти направил. -отвърна спокойно той.

-Не,направи много. Мислех,че си ми приятел,а ти просто се възползваше от това,че бях пияна снощи и побърза да ме изчукаш,преди да разбереш,че съм девствена. Или поне бях.. -Изкрещях му в лицето. Сълзите напираха в очите ми. Не можех да го сдържам,затова една сълза се търкулна по бузата ми.

-Кристен, а-аз.. с-съжалявам. -каза той притеснено.

-Да,винаги извинението помага. -Изкрещях отново.

-Аз..-не можа да довърши,тъй като го прекъснах.

-Напусни.

-Но..-започна той,но отново го прекъснах.

-Казах да се махаш. -Изкрещях колкото сила имах.

След тези думи,Хари стана от дивана и видимо наранен излезе.

Стана ми жал за него, но все пак той отне девствеността ми. Заслужи си го. Искаше ми се първият ми път да е с някой, който обичам истински, който да ме кара да бъда щастлива, и да помня този момент. Но както и да е,вече е минало...

Скоро няма да пиша нова глава,защото не знам какво да напиша. Ще я започна в началото на юни. :) xx