don't touch my boy,bitch!

chapter 7 : 5 days, without you.

Денят мина бързо. Тъй като нямаше какво да правя,отидох в спалнята,излегнах се и си пуснах филм. Беше комедия. Стоях до късно,но накрая просто не издържах и заспах.

***

Мислех си,че ще се събудя отново от слънчевите лъчи,но уви, не.

Събудих се от гръмотевици. Как по дяволите? Навън валеше,беше мрачно и гърмеше. Е,още един скучен ден,прекаран у дома.

Тъй като нямах какво да правя реших да се поразровя из социалните мрежи.

Нищо интересно,отново. Отидох до кухнята,отворих хладилника,за да си взема нещо за ядене. Взех нужните продукти и си направих салата. След това отидох в хола,излягайки се на дивана и си пуснах телевизора. Даваха някакъв криминален филм. От толкова гледане на филми вече ми омръзна. След като филма свърши и от салатата нямаше и следа, погледнах през прозореца дали все още е ужасно времето.
За щастие дъждът вече беше спрял. Отидох до стаята си,търсейки дрехи. Извадих черни,къси дънки и къса,бяла тениска. Обух си кецове,оправих набързо косата си,като я завързах на кок и тръгнах по стълбите. Някой почука на вратата. Кой ли може да е?

Отваряйки вратата осъзнах,че направих голяма грешка.

-Какво искаш? -процедих през зъби.

-Искам да не се сърдиш като малко дете. -Каза той. Да,точно така.. Това беше Хари.

Пет дни го нямаше и сега се появи. Пет щастливи дни без него. Но ето,че Бог ме мрази и отново ми го изпрати.