don't touch my boy,bitch!

Chapter 3 : It will help her.

*Гледна точка на Кристен*

Без да казвам нищо,съвсем леко тръгнах да се отдалечавам от Хари,но той явно забеляза това,защото ме погледна недоумяващо.

-Какво правиш? - попита той,гледайки ме.

-Ъ-ъм,т-трябва д-да се п-прибирам. -Заеквайки му отговорих,тъй като бях смутена,защото той забеляза измъкването ми.

-Добре. Чао,Кристен. - Каза Хари,наблякайки на името ми, след което намигайки ми.

-Чао.

Тъкмо тръгнах и не след дълго нечия ръка хвана рамото ми. Да,точно така.. ръката на Хари. Дори без да гледам можех да разбера,че е той..

-Кристен,може ли да те попитам нещо? - попита той.

-Разбира се. - казах аз спокойно.

-Ще излезеш ли с мен? В един бар довечера. -каза той,видимо притеснен.

-Ами не знам..

-Хайдее,ще бъде забавно. - прекъсна ме той.

-Уф,добре. - казах аз.

След тези думи,той незнайно защо,заподскача,пляскайки с ръце.

-Супер. Ако искаш да се чакаме тук,пред училището в.. да речем 21:00 . - Каза той,посочвайки ми училището.

-Ами добре. Хей ъм,ще влизаш ли в часовете? -попитах аз. Просто не исках отсъствия и щях да го накарам да говори с учителите.

-Ами да,защо не? - Каза той,или по-скоро попита... не знам,объркващо е. Засмях се вътрешно.

-Ако може кажи на учителите,че ми е станало лошо,ии да не ми пишат отсъствия.

-Добре,няма проблем. - каза той и се усмихна приятелски.

След това само му помахах и тръгнах в посока към вкъщи, а той към училище. След около 10 минути пристигнах вкъщи. Мисля,че нямаше никой. Хах,както и очаквах. Отидох в кухнята и на хладилника имаше бележка,която гласеше:

''Скъпа Кристен,имам спешна работа извън града,ще се прибера към 20:00. Имаш пари в стаята си. Сготвила съм. Обичам те,чао.

-От мама.''

Само изпъшках и отворих хладилника. Изкарах си сок и тъй като мама беше направила омари,а аз ги мразех,реших да си направя пържени картофки. Изкарах от шкафа картофи,обелих ги,нарязах ги и ги сложих във фритюрника. След около 20 минути бяха готови..мисля,че дори и по-малко. Отидох в хола,пуснах си телевизора и започнах да ям картофките си...

*Гледна точка на Хари*

Кристен ме помоли да излъжа учителите.Но..няма да го направя. Е,да..вярно,че и казах,че ще им кажа,но знаете,не съм толкова миличък,колкото тя си мисли. За бога,та аз дори не съм и приятел. В началото да,бях.. Е,това начало бе преди 3 часа,но няма значение.. а сега не мога да я понасям, ужасна е. Аз също съм ужасен,но тя е ужасна по различен начин..имам предвид..в добрия смисъл,и това ме изнервя.

Имах Английски. Отидох при учителката.

-Госпожо,искам просто да ви кажа,че Кристен избяга от час,защото отиде да пуши,след което просто се прибра.

-Добре,благодаря,Хари. - каза тя, и ми се усмихна.

Добре де,не казах точно това,което тя каза,ноо... Окей,казах истината,но Катрин, си го заслужава . Оп,Кристен. Хаха,дори и името й забравих за момент. Колко съм глупав..

Часът започна,но на мен ми беше ужасно скучно,писна ми само да слушам непрестанното говорене на учителите,това е някак подтискащо,направо е ужасно.

***

След часовете тръгнах да се прибирам. Пътят ми минаваше покрай един парк,в който никой не ходеше. Вървейки по пътеката чух някакви викове. Тръгнах към мястото,от което чувах шума и когато погледнах зад оградата,видях ужасяваща гледка. Някакъв мъж биеше невинна жена. Нямаше да я оставя.