don't touch my boy,bitch!

Chapter 9

Уф,все още мисля,че беше грешка да се съглася да изляза с Хари.

Вече половин час не казва нищо,просто ме гледа и яде.

Явно аз трябва да кажа нещо.

Прочистих гърлото си,за да привлека погледа му.

-Е,как мина деня ти? -Доста глупав въпрос,но нямах какво друго да кажа.

-Ами,да кажем добре,ами твоят? -Отвърна той.

Имах чувството,че съм пенсионерка и говоря с мъжа си,лол.Доста е неловко.

-Ами..добре.

-Радвам се.

-И аз за теб. -Ии това беше краят на разговора ни.

-Аз мисля да си ходя. -Отново наруших тишината.

-Но още не сме приключили с вечерята? -Погледна ме учудено.

-Съжалявам,аз просто...Това беше грешка,не трябваше да приемам.Съжалявам.

Това беше последното,което казах,след което просто излязох от ресторанта.

Потекоха няколко сълзи..Но защо? Имаше ли изобщо за какво да плача? Аз си тръгнах,не той.Аз го зарязах,не той мен. Лол,става ми нещо.

Прибирайки се вкъщи,първото нещо,което направих,беше да се преоблека.

Махнах глупавата рокля,от която ми се повдигаше,но нямах друга по-официална,след това махнах огърлицата си и обеците си , вързах косата си на кок и облякох само една къса тениска. Шмугнах се под завивките и заспах..

***

Тъпото слънце отново ме събуди. Мразя го.

Още със ставането бях намислила нещо.От доста време исках да го направя,но все не можех или се страхувах.

Набързо оправих косата си и се преоблякох и се запътих към студиото за татуировки. Да,исках да си направя татус и да си сложа пиърсинг на устната. Просто ми харесва.

Влизайки,едно доста усмихнато,и да съм честна - красиво момче,ме посрещна.

-С какво мога да ти помогна? -Попита той мило.

-Искам голям татус на ръката си и пиърсинг на устната.

-Добре,заповядай насам. - Опъти ме той.

***

Вече съм готова.Малко ме боли устната,но това не ми пречи. Докато ми правеха татуировката доста болеше,но сега пък е уникална.
Интересно ми е каква ли ще е реакцията на Хари когато ме види... Но лошото е,че трябва да чакам известно време,докато махна найлончето или както му казват, от ръката си.