don't touch my boy,bitch!

Harry is bad?

Цял час бяхме наказани с Хари и постоянно се смеехме. След биенето на звънеца всички ученици излязоха бързо и някой ме блъсна,след което паднах. Хари ми помогна да се изправя,а след това би двамата се засмяхме.
-Благодаря. - казах аз и се усмихнах.
-Хах,няма проблем. - Той също де усмихна,показвайки сладките си тръпчинки.
-Е,аз трябва да тръгвам,имам час по немски и ако закъснея госпожата ще ме убие. - Казах аз и се засмях.
-Хубаво. Чао. -каза той,след което се отдалечих.
Вървейки към кабинета по немски си мислех,защо е толкова мил,дали просто си играе с мен, или наистина има желание да се сприятелим? Ще разбера рано или късно.
***
Часът,както обикновено бе ужасно скучен. Изобщо не слушах какво говори госпожата, а и не ми се налагаше. Следващият ми час беше Български език. Мразя я тази госпожа. Винаги ми пишеше слаби оценки, дори и да съм за отличен. Имам чувството,че ме мрази... кого залъгвам, та тя мрази всички. При тази моя мисъл се засмях сама на глупостта си.
Забелязах Хари да върви из коридора, а след него се влачеше Ема. Ема - Една малка надута кифла,която си мисли,че може да управлява училището. Всяка вечер спи с различно момче. Чудите се от къде знам това? Хах, ами то цялото училище знае що за уличница е тя. Явно се опитваше да сваля Хари. Хм..
Часът започна. Госпожата както всеки час, изпитваше, а аз просто слушах музика.
-Г-це Смит, на дъската. - каза госпожата, но аз не я чух.
-Г-це Смит? Излезте веднага на дъската . - извика по-силно тя и този път я чух.
-А трябва ли? - попитах.
-Да,и ако не искаш две,излез.
Хах,ако тази госпожа си мисли,че ще ми поставя условия,по-добре да си изляза. Точно това и направих.
Тръгнах към вратата, а г-жатя помисли,че идвам на дъската.
-Отлич.. - не можа да довърши,тъй като аз я птекъснах .
-Довиждане. - Казах аз и излязох от стаята.
Какво щях да правя сега? Дали да не извикам... не! Няма да викам Хари.
Излязох от училището и отидох до магазинчето отстрани,за да си купя цигари. Точно така,пуша,когато съм стресирана, или просто когато ми е скучно. В този случай, бе от скука. Взех си 2 цигари и бързо запалих едната.
-Не знаех,че пушиш. -Чух познат глас. Да, това беше Хари. Но, той не бе ли в час?
-Ами вече знаеш. -отвърнах и се усмихнах фалшиво.
- Хм..добре.

*гледна точка на Хари*

Това момиче е доста странно. Красива е,да. Но има нещо странно в нея. В часа по математика тя изглеждаше толкова невинна, а сега... Забелязах фалшивата и усмивка. Явно много бързо си сменя настроенията. Хах,ако знаеше какво и готвя,нямаше да иска да ме е познавала. В предишните си училища бях нещо като краля. Каквото и да кажех,ставаше. Тук никой не ме познава,включително и Кристен. Днес мисля да я поканя дойде с мен в един бар. Мисля да я напия и тогава да действам. Но това са само планове,засега...