Пясък в морето

15 Глава

Тияна

Времето минаваше изключително бързо. Не осъзнах кога се бяха минали три месеца, а пепрудите в корема ми се увеличавах ден след ден. След последната целувка която споделихме с Иван, темата за загубата на бебето ми не се повдигна повече. Очаквах да настоява и да започне отново с въпросите си, но не. Изчакваше търпеливо, дори не пожела да ме докосне. Странеше от мен и се държеше нормално. След онази вечер, когато той  призна за чувствата си към мен, осъзнах че всички знаят. Брат ми знаеше. Това беше моя страх. Не исках да си помислям какво щеше да стане когато дойдеше време за разговор помежду ни. Усещах, че това време наближава. Днес станах с усмивка от леглото, извърших всичките си процедури и странно и за мен самата реших, че е време да оставя всичко зад гърба си. Трябваше да бъда смела поне веднъж в живта си и да призная на брат ми всичко. Тъкмо закопчавах копчето на дънките си, когато на вратата ми се почука, а веднага след това при мен се появи Марина.

-Идеално, станала си. Трябва да ми помогнеш. - погледнах я сякаш има теи глави, но въпреки всичко кимнах.

-Какво се изисква от мен? - попитах и повдигнах вежда. 

-Днес, Даниел има рожден ден, а аз искам да го изненадам както трябва, ако ме разбираш. - изчерви се, което накара очите и да изпъкнат още повече. - Моля те, ще гледаш ли Теди. Приготвила съм всичко което ще ти е от нужда. - запристъпва от крак на крак и захапа устна.

-Изобщо не се притеснявай, Ина. Остави ми всичко което си нагласила и върви да се приготвяш. Ще се справя, Мая също е тук така, че и тя ще помогне ако има нещо. -  Виждах колко много се притеснява да ме пита подобно нещо, но нямах против. Обичах Теди, а бебетата миришеха така сладко, още повече че сега вече беше порастнала достатъчно и гукаше на всеки който и' се усмихне.

-Благодаря ти, спасяваш ме. - изписка и ме хвана в силна мечешка прегръдка, която стопли още повече душата ми.

-Няма за какво, знаеш че винаги съм насреща. - усмихах  се и раздвижих ръка по дължината на гърба и'.

-Тръгвам, Теди е долу в кошницата си и спи. Количката съм я оставила до вратата, а чантата с дрешки и памперси е на дивана. Благодаря ти, още веднъж! - целуна бузата ми и излетя от стаята ми преди да успея да кажа каквото и да е било. Още от коридора чувах как някой говори в хола, но не очаквах че ще заваря Иван с бебето на ръце, докато му гука и му прави смешни физиономии.