Здравейте, невероятни мои! Завърнах се след дълго отдъствие, за което се извинявам! Новата глава е тук и ви очаква! Надявам се да ви хареса!
Обичам ви! хД <3
Тияна
Престъпвах от крак на крак пред вратата на до болка познатия ми кабинет, а страхът от новините които щях да получа бавно, но трайно оставяше дирите си в съзнанието ми. За първи път в съзнателното си съществуване се страхувах от дадено нещо. Времето не минаваше, а чувството че белите стени ще ме затиснат помежду си, се увеличаваше.
Страхувах се от отговорите които щях да получа, но при всички случаи новината, ако имаше такава, трябва да остане в тайна. Шумът иззад вратата привлече вниманието ми, а усмивката която генеколожката ми ми подари, ме скова още повече.-Какво те води насам, слънце? - отмести се и ми направи място за да влезна, а след това затвори вратата. -Някакъв проблем ли има? - попита докато минаваше зад бюрото си.
-Имам опасенията, че съм бременна. - почти прошепнах, а сълзите наново запариха в очите ми.
-Опасяваш се или си сигурна?
-Опасявам се и за това дойдох при теб. Искам да знам със сигурност. - казах, а една част от тежестта ми олекна. - Но при всички случаи искам това което ще разберем, да остане в тайна. Знам че Мая и Жоро също идват при теб. Искам да не им казваш нищо. Каквото и да е било. Моля те!
-Добре, успокой се и легни на кошетката зад паравана. - изпълних заръката и'. -Така. Сега да видим какво се случва. - издърпа чифт ръкавици и си ги постави.
-Гела е студен, да знаеш. - предупреди ме и изцърка определено количество върху корема ми. Не смеех да погледна екранът на ултразвука. Стисках очи в опит да спра напиращите сълзи и се подгатвях да затвърдя и осъзная напълно истината.-В края на първия месец си, но не ми харесва това че си стресирана. Казвала съм ти и друг път, колко опасни са първите три месеца, а ти за малкото време в което си носила плода, си успяла да го убиеш само от емоциите които изпитваш. Трябва да внимаваш и да забравиш за натоварванията които си правила досега. Ще ти изпиша витамини и ще те очаквам след две седмици пак. - забърса ме и стана от стола. - Оправи се, ще те чакам отпред. - станах внимателно и закопчах наново дънките си. Думите и' ми се въртяха като на плоча, "ще го убиеш с емоциите които изпитваш".
VOUS LISEZ
Пясък в морето
Roman d'amourЗасъхналият пясък оставя трайни и упорити следи. Малките кристалчета лесно се впиваха в повърхността и нараняваха. Дълбоко. Заричах се никога да не се влюбвам, но се случи. Изгубих се по човек, който беше с неясно бъдеще, груб характер и прекалено в...