Здравейте, невероятни мои!
Това е една от последните глави. Краят вече чука на вратата, а аз не мога да бъда по-щастлива. Още едно приключение ще бъде завършено. Днешната глава е много специална, защото един невероятен човек има рожден ден! Честит рожден ден, I_am_Gigi_Hadid_ , пожелавам ти много радост, борбеност и успех във всяко едно начинание което подхващаш!
Обичам ви! хД <3
В наши дни
Тияна
Благодарна съм. Живеех живота за който никога не съм си и помисляла. Загубих скъпи за мен хора, но загубата им ме научи да ценя миговете, които са ни отредени на земята. Смъртта им ме нарани, точно както песачинките засъхнал пясък, които се отмиваха изключително трудно. Бях сигурна, че те ни пазят от небесното царство. Имах всичко. Съпруг. Дете. Имах брат. Имах своето семейство и това ми бе достатъчно...
-Какво правиш, мъничка моя? - гласът на Иван-Асен, прекъсна мълчаливото ми споделяне.
-Нищо конкретно, записвам си. - още беше прекалено рано да му кажа какво правех.
-Синът ти е станал истински разбойник. Преследва Йо и я дразни, даже клипче им направих. - усмивката му нарастваше с всяка казана дума.
-Защо авроматично след като направи някоя лудория става мой син? Нека не забравяме кой ми го направи. Не съм забременяла непорочно.
-Ее, сегаа вижж той сякаш не е толкова..
-Какво не е? Мм? - изправих се и обвих ръце около врата му. - Ще ми кажеш ли, Вани? Мм? - повдигнах се на пръсти и отрих устни в неговите.
-Мисля че не, няма какво да кажа. Освен че сме сами, а ти ми липсваш изключително много. - не пропусна да отрие нарастващата си издутина в мен, а пъстрите му очи пробляснаха лукаво.
-И ти ми липсваш, но откакто има три прекалено любопитни деца в къщата мисля че ще ни бъде малко трудно. - потупах все така твърдите му гърди и се отделих от него.
-Така ли ще ме оставиш? - лукавият блясък за секунди бе заменен от жален такъв, а ако не го познавах толкова добре бих го съжалила, но само ако не го. Познавах го прекалено добре, а номерата които ми въртеше не действаха. В повечето случаи.
أنت تقرأ
Пясък в морето
عاطفيةЗасъхналият пясък оставя трайни и упорити следи. Малките кристалчета лесно се впиваха в повърхността и нараняваха. Дълбоко. Заричах се никога да не се влюбвам, но се случи. Изгубих се по човек, който беше с неясно бъдеще, груб характер и прекалено в...
