Пясък в морето

11 Глава

Здравейте, невероятни мои!
Отново съм тук, с поредната забавена глава за което се извинявам много!

Обичам ви! хД <3

Жоро

Тияна дойде в съзнание, по-бързо отколкото някога бих предполагал, че може. Или поне аз така си мислех. Бяха изминали дълги и мъчително бавни четири часа. Замъглените и очи придружени с блуждаещ поглед успяха да ме фокусират сравнително бъзо. Виждах, че иска да говори, но упойките отново я привикваха в обятията на съня. Успя да преглътне, а гласът и' се чу едва уловимо.

-К-какво се случи? - три думи на които не можех да отговоря. По-скоро не знаех как да отговоря. Не смеех да бъда директен, не и в този момент. Чудех се от къде да започна и за пръв път осъзнах, ще не мога да кажа каквото и да е било. Как се очакваше да и кажа, че е приета в болница заради вътрешен кръвоизлив, в следствие от който е загубила бебето.

-В болница си, слънчице. - започнах отдалеч и хванах малката и' ръка в своите. -Случи се нещо не много хубаво и трябваше да постъпиш тук по спешност. - поех си дълбоко дъх и погледнах вече ококорените сини очи. Виждах, как бавно започваше да осъзнава какво бях на път да и' кажа. - Съдбата ни поднася изпитания, които ни научават да бъдем силни и да се борим. За съжаление някой път тези изпитания са фатални, дори и за най-неопетнените създания. След загубата им, техните близки влизат в порочният кръг на самообвинението, но ти, слънце мое, не трябва да се обвиняваш. Няма да ти го позволя. - успявах някак си да овладея гласът си, докато изричах думите, а треперещата долна устна на Тияна, успя да прободе още една дълбока и невидима рана.

-Н-нима, искаш...да кажеш... - не успя да довърши изречението си, а първите две сълзи се стекоха по бледите и' страни.

-Искам да кажа, слънце, че твоето малко човече вече е звездичка. - опитах се да поднеса информацията колкото се може по-безболезнено, но как се съобщава загубата на дете без да има болка. Сърце от камък да имаш би се спукало. Притиснах устни към горната част на дланта и, а жалният стон който се опита максимално да заглуши прозвуча като пискаща играчка. -Тияна, знай че не си виновна с нищо. Самата ти не си знаела от самото начало. Бебето е понесло прекалено много стрес, а последиците можеха да бъдат фатални и за теб. Кръвоизлива който тялото ти е направил, е убил бебето, но и твоят живот беше поставен на картата. Можехме да те загубим. Не мога да кажа, че знам какво изпитваш, но ще бъда до теб дори когато ме отблъскваш. В такъв момент не бива да си сама. - чувах как сърцето ми бумка в ушите, а напрежението което бях натрупал се освободи.