Пясък в морето

20 Глава

Ее, здравейте, невероятни мои! Изключително странно ми е да пиша отново тук, след два месеца взета почивка. Дойде и този момент в който ви казвам, че това е последната глава от книгата, а епилога е почти готов. Още едно приключение приключи.
Насладете се!

Обичам Ви! хД <3

Можеш ли да си представиш, дете? С големи, чисти, невинни и любопитни очи. Дете с широка усмивка и неопетнено сърце. Дете, което не знае какво е болка и страдание. Дете казващо ти, че те обича.... Малка човешка фигурка, а изпълнена с толкова много топлина. Храм. Спасението, дарът, който не всеки може да получи. Искрящият лъч на надеждата, заради която продължаваш да се бориш.

-Изписвах последната страница от нашия живот. Живот който никога не бих върнала. Любов която дори и в одвъдното ще бъде свързана. Огън, който ще гори вечно. Без този човек аз никога нямаше да бъда това което съм. Чудите се, защо не ви казвам как реших да напиша - моята история? Отговорът е много прост. Спонтанно. Точно така се случват най-паметните неща. Затова рискувайте. Грабете от живота с пълни шепи и вкусвайте най-сладките му плодове. Бъдете автори на незабравими мигове. Аз осъзнах това късно. Беше ме страх. Всяко едно ново начало е страшно. - поех си дълбоко дъх, а любимите ми пъстри очи се открояваха от всички останали сред публиката.
-Всички, ние, сме загубили в даден момент близък човек. Тогава живота спира, знам. Самата аз дълго време скърбях, но замислете се, как биха се почувствали нашите близки, които вече не са сред нас? Биха ли искали да тъжим и да спираме живота си? Скръбта не трябва да замъглява съзнанието ни. Примамливите и' лапи не трябва да контролират действията и бъдещето ни. В книгата има една специална глава, отделена с малко по различен шрифт. Тя е за онези вас, които сте се изгубили. Надявам се успея да ви помогна, чрез написаното. 

Затвори очи дете. Затвори ги и смело се впусни в състезанието наречено живот. Научи се да се бориш и стани най-добър приятел със страховете си.....

-Клипът който върви на заден фон може да обесни много и до голяма част чувствата в книгата. Това бе и момента в който разбрах, че трябва да напиша всичко. Сложих белите листи пред себе, а думите сами си дойдоха на мястото. Е, насладете се. - отдалечих се от микрофона, а прожекторите които осветяваха лицето ми загаснаха.