What I am / Каквато съм

Как започна всичко

-Кери, сигурна ли си, че всичко е наред?

-Разбира се, мамо. Тук е чудесно... Скоро идва ваканцията и ще се прибера у дома за няколко дни.

-Мила, ние с баща ти имаме много работа напоследък и трябва да знаем кога точно ще си дойдеш, за да можем да си вземем свободен ден.

В гласа на майка ми се долавяше тревога и усетих, че нещо не е наред.

-Полетът ми е този четвъртък - самолетът ще кацне в около 6 часа следобед.

-Добре скъпа, пази се. До чуване.

-До скоро, мамо.

*

Полетът се забави и пристигнах в 7 часа. Родителите ми ме чакаха и бяха толкова щастливи, когато погледите им срещнаха моя. Връзката, която имаме, не може да се опише. Прегърнах ги силно. Усетих топлината и спокойствието, които изпитвам само в моментите, когато те са около мен. Усещах сълзите на майка си. Аз също заплаках. Всичко беше толкова истинско. Един кратък миг изпълнен с толкова емоции. Не ги бях виждала от повече от година, а днес се чувствах така, сякаш никога не сме се разделяли.

Не знаех дори какво да ги попитам. Вярно е, че редовно си говорехме по скайп и по телефона, но не беше същото. Сега можех само да се усмихвам. Но баща ми не се сдържа и попита:

-Как си мила? Как беше полета? Защо закъсняхте толкова? С майка ти дълго те чакахме? Изключително много ни липсваше!

Както винаги говореше бързо, защото искаше да каже всичко. Бях забравила колко са прекрасни родителите ми. Обясних му за закъснението на полета и за това, че е имало проблем с кацането. След което му припомних, че съм пълнолетна вече година и няма нужда да се притеснява толкова.

След частта с притеснението той май се разсърди. С майка ми се спогледаха и тя бързо се опита да замаже положението като повтори:

-Скъпи, тя наистина е голяма... Вече не е малкото ни момиченце, спри да я третираш като такава.

Той явно разбра намека и се усмихна, сякаш нищо не е станало.