What I am / Каквато съм

Ами сега...?

Усилих крачката и се стараех да изкачвам по две стъпала наведнъж. Не се получи съвсем, както oчaквах, но не ми пукаше особено. Какво си мислех, че правя? Вечерям със семейството на човек, почти непознат, докато родителите ми са в беда някъде там и се молят АЗ да съм добре. Качих се в стаяна на Едуард, понеже нямах голям избор в тази позната за мен къща. Трябваше да измисля някакъв план, ако изобщо мога да го нарека така, защото нямах много време, а и не знаех дали изобщо ще успея. Трябваше да навържа нещата. Полетът. Пристигането. Родителите ми. Къщата. Баба и дядо. Тортата. Старото ми училище, в което майка ми е директор сега. Разгворите ни за миналото.
Случайната ни среща с майката на Лакота.

Стана доста дълъг списък, но най-важните неща бяха Срещата ни с баба и дядо, майката на Лакота и може би гимназията, в която учех преди се преместя... След 9 клас. Трябваше да започна от някъде нали? Оставих посещаването на старото ми училише като план Б, защото нямах много цветисти спомени от там. Всеки път, когато си припомнях за учителите, сградата, се сещах и за него. Момчето, което толкова харесвах, а може би беше дори повече от това. Момчето, което ме харесваше. Момчето, което хванах да се целува на коридора с най-добрата ми приятелка, а именно Лакота. Това не исках да си спомням, затова заминах за Германия. Боядисах русата си коса и честно казано мисля, че сега е много по-добре. Кестенявато доста повече ми допада, а и макар с тези зелени очички, не приличам на някоя слабоумна блондинка.

Както и да е, в точно този момент на размисли, дойде Едуард. Боже, чак сега ми дойде на ум, че щом има същото име като онзи целувач на приятелки, може би и той е такъв. Не, не. Не трябваше да прекалявам. Вече ме хващаше параноята.

-Как си? -Усмихна ми се той.

Как съм? Тъжна, изморена, притеснена, леко ядосана. Толкова ми се искаше да му го кажа, че се оказа, че съм се изпуснала.

-Искаш ли да те закарам някъде? Предполагам ще искаш да се опиташ да потърсиш родителите си и поне с това мога да помогна? -Няма да се лъжем, беше много мило от негова страна, затова дори не се поколебах да откажа на поканата.

-Ще ти бъда признателна. -Ухилих се като някое дете - само това ми оставаше да направя. Не смятах да стоя и да се депресирам. Щях да направя всичко по силите си да помогна на семейството си, но смятах и да бъда щастлива, а начинът да направя и двете неща е да ги правя заедно, въпреки че ще бъде трудно.

-Ей сега тръгваме, само да кажа на майка ми и Лиса. Ако ще трябва да те закарам някъде по-далече, би ли се прибрала с такси след това.

-Ами... няма проблем, но мислех да остана на хотел. -Още една вечер в тази къща? Не са длъжни да ми предлагат подслон, мога и сама да се грижа за себе си. Или поне се надявам.

-Не, не възможно. Вече ти казах, че не обичам отказите. Майка ми толкова те хареса, а ти бързаш да ни зарежеш. Какво е това нещ...

-Добре, добре. -Прекъснах го, защото знаех, че ако аз натоявам и той ще направи същото и няма да се спрем. -Ти защо няма да можеш да дойдеш да ме забереш, нали си ми шофьорче? -Наблегнах на последните думи и двамаа се засляхме.

-Ще ходим на „годежното парти" на Ладина.

-Ама това име е много странно, не мислиш ли? -Прошепнах тихо, защото може би Лиса подслушваше. Не ме обвинявайте, просто от нея можеше да се очаква всичко.

-Това е нещо като псевдоним. Всички й казваме така, защото това беше името на първата героиня, която тя изигра. А истинското й име е...

-Знаеш ли... не ме интересува. Само, че трябва да тръгваме. Запомни - улица „Граф Игнатиев" №15.

-Защо точно там? -Попита ми той и ме погледна, сакаш съм Шерлок Холмс.

-Там живеят баба и дядо. - Намигнах му, за да се „вкарам във филма" и аз.

-Е, защо не каза по-рано? Да побързаме!

Хвана ме за китката и ме задърпа надолу по стълбите и към гаража.

-А Лиса и Рейчъл? -Той май забрави, че трябваше първо да им кажа, че излизаме.

-Ще почакат. -Обърна се към мен и дори забърза темпото.

--------------------------------------------------------

Не съм писала от много време и се извинявам. Имах проблем с компютъра, а ми е трудно с клавиатурата на таблета. Радвам се, че има хора, които отделят време да прочетат "книгата ми". Обичам ви ужасно много ♥
Моля ви коментирайте, харесвайте, пишете ми... За мен е много важно какво мислите!
П.С. Извинявам се, ако съм допуснала грешки при писането или повторения. Ако забележите нещо - пишете ми на лично.