What I am / Каквато съм

Предателството

3 години по-рано.
Берлин, Германия
Болница "Хелт"

    "Кери, Кери, събуди се скъпа! Докторе, защо не отваря очи? Какво се е случило? Помогнете й! А ако..."
    "Мамо... Къде съм?" Беше единственото, което успях да кажа, преди да заспа отново. Но този път може би щеше да бъде завинаги. Може би съм заслужила живота, който живея, предателствата и провалите. Може би е време всичко да остане в миналото...дори и аз!

...

    В мига, в който отворих очите, се почувствах като блъсната от камион. Може би дори бяха премазали ръката ми, та да ме боли толкова.
    Започнах да се оглеждам... Господи, това не беше моята стая. Да не би да съм останала да спа у Лакота? Не, не, невъзможно, къщата им беше голяма, но никога не съм мяркала стая като тази. Какво се случваше?
    Тогава влезе майка ми:
    -Скъпа, ти си добре! О, вече си мислех, че няма да се събудиш. -Какви глупости говореше тази жена?? Да не съм умряла, че толкова се е притеснила? -Защо го направи, Кери, не си ли щастлива? Защо опита да се самоубиеш?
    -Ти луда ли си? Какво самоубийство, майко? Мислех, че трябва да ми обясниш защо си ме замъкнала в тази болница или там каквото е. Трябва да излизам с Лот (така казвах на Лакота) и останалите, обещах този път да не закъснявам...
    Аманда Корнтън излезна от стаята без да обели и дума, а аз стоях, гледайки в тавана и опитвах да разбера какви пиески ми играеше този път. Докато не се върна... С братовчедка ми, КОЯТО БИ ТРЯБВАЛО да е в Германия, а не тук, с мен.
    -Кортни, какво правиш тук, по дяволите?
    -Май наистина не е добре... -Погледна тя изплашено към майка ми. -Кери, коя дата сме?
     -О, моля те. 21.02.2011! Да не мислиш, че няма да помня рождения ден на баща си?! Тази той днес става на 40! Което ми напомня, че трябва да се обадя на чичо Тейлър за тортата. -Защо ме занимаваше с такива глупости, като имах толкова работа за вършене?
    -Не, братовчедке, не сме! Днес е 22.02...2013 година!
    Мисля, че се подиграваха с мен, но аз нямах намерение да ставам част от тази идиотска игра.
    -Лельо, ако наистина е загубила спомените си от последните 2 години... Това значи, че не помни за онова с Едуард... -Кортни шептеше, неосъзнавайки, че мога да я чуя.
    -А ако доктърът е прав за загубата на краткосрочна памет, най-доброто нещо, което можем да направим за нея е да и разкажем забравеното.
    -Дори нещата, които няма да иска помни?
    -Дори тях, Корт. Защото въпреки всичко, тя трябва да помни! Да помни и да не се доближава до хора като него, защото само болката, която е изпитала, може да я предпази! -Отвърна тихо майка ми и ми се усмихна.

6 месеца по-късно...
Време е. Ще я попитам. Взимам телефона и набирам номера на майка ми...

    -Мамо, знам цялата история, но ти никога не си ми казвала с кой ми е изневерил Едуард? Моля те, трябва да знам..
    -Мила, аз...
    -Не, мамо! Просто ми кажи!
    Какво беше толкова страшно? Дори не си спомнях кой е той, не вярвах много да ме заболи, но тогава чух името, което майка ми произнесе единствено с устни: "Лакота".

----------------------------------------------------
Ако "гледанията" станат 2000 и 90 likes, обещавам да пускам нова глава всеки ден в продължение на седмица! ❤️❤️ <3