What I am / Каквато съм

Ед?

    -Здравей,  скъпа. - Поздрави ме любезно тя. -Аз съм Лиса, а ти можеш да разчиташ на мен за всичко. Приятелите на Ед са и мои, нали така? - Подбутна го тя по рамото.

    -Лиса, сто пъти съм ти казвал, че това "Ед" не ми харесва. Както и "Еди", "Еду" дори "Еднорогче", по дяволите!

    Не успях да се сдържа. Та те бяха толкова смешни. Гаджето на Едуард ме погледна така, сякаш си бях изсипала яденето върху главата.

    -Кари, може да познаваш годеника ми, но нямаш право да се държиш по този начин.

    Ето и нашата Круела Де Вил. Какво? Годеници? О, боже. И ето, че отново се засмях. Ама какво ми ставаше ?!

    -Аз, ами извинявай Лиса, аз просто .. Не исках да се получи по този начин. Наистина съжалявам, но името ми е Кери.

    -Разбирам. Другия път внимавай.

    О, скъпа, повярвай ми, друг път няма да има!

    Продължихме да се храним. А аз продължавах да се наслаждавам на тортилите. Опитах една, а те всички се оказаха ужасно вкусни. Естествено, не си останах само с едничка. Рейчъл забеляза апетита ми.

    -Кери, хубаво е, че харесваш толкова много моите тортили. -Изглеждаше Сякаш искрено се радва.

    -Моля Ви, госпожо Джонсън, та те са толкова вкусни. -Добре, че бях погледнала една от картичките, които бяха изложени на секцията, понеже разбрах как е фамилията й. Би трябвало да е учителка.

    -Можеш да ме наричаш Рейчъл. Не познавам много от съучениците на сина си и ми е много приятно да бъда на една маса с възпитано и, разбира се, красиво момиче като теб.

   Красиво момиче като мен? Перфектната шега. Не се гледам често в огледало, защото ме е страх от това, което ще видя, а тя ме обявява за красива. Лиса естествено се възпротиви.

    -Красива, не толкова. Може би с изкуствени мигли и малко повече грим. Истински бижута и ами обувки на токове ще бъде. Разбира се трябва и да се боядиса ...

    -Стига вече. Предполагам не я интересуват модните ти съвети, Лиса. - Сопна се Едуард.

     Бях тук едва от час, а вече бях и причина за кавгите им.

    -Не, няма проблем. Благодаря ти, наистина. Ще го имам в предвид, но ако говореше за гердана ми под "бижута" - гарантирам, че е истински. -Не ми се искаше да бъда груба, но така обиждаше приятелите ми. - Подариха ми го за 19-тия ми рожден ден и той наистина е много важен за мен. -Е, истина е, че имаше някакви си камъчета, но това не го правеше тема за обсъждане и реших да спра. Май само аз спрях.

    -Е, този, който ти го е подарил, явно ги разбира тези работи ... Три диаманта, шест изумруда. Къде мога и аз да получа?

    -Не е този, а тези. - Трябваше да сменя темата. - Едуард, разкажи ни нещо ти. Само ние говорим.

    О, най-сетне. Как го търпи ТОВА нещо? Само говори и не разбира от дума. Годеникът й помълча замалко и реши да ни удостои с отговор.

    -С Ладина снимахме новия сериал по проекта на СиВи, после обядвахме с продуцента на "Истината за него" и ами ... срещнах теб.

    -Ладина не ми харесва, Ед.

    -Предполагам и тя не те харесва, Лис. - Отговори й сякаш не бяха гаджета или годеници, или там каквито бяха, а смъртни врагове.

    Реших да влезна в час.

    -Не знаех, че участваш във филми. Поздравления! - Нямаше да издържа без да попитам. - А коя по- точно е Ладина?

    -Тя е известна певица, но има и някои малки роли. Ладина е нещо като прякор. Живее близо до мястото, където се видяхме. Е, стига де, не може да не я знаеш.

    -Не може да не знае за ТЕБ, скъпи. - Развилня се Лиса. - Та теб те познават всички. Сега да ми каже, че не знае и аз коя съм.

    Отново се започваше, но този път нямаше да й позволя да ми говори празни приказки.

    -Вече те познавам. -Намигнах й аз. -Но вместо да разказвам за известните си приятели и да слушам за твоите, трябва да свърша много други неща. Съжалявам, но аз ще ставам. Лека вечер! -Усмихнах се на Рейчъл и тръгнах към стаята си. Или по точно тази на Едуард, но... не ми пукаше.