Вечерта ми мина ужасно. Не успях да мигна дори за миг. Колко ли пъти не се опитах да спя, но не се получаваше. Накрая се отказах и слушах музика, докато не стана седем часа и трябваше да се оправя за училище. Сега вървях към там. Днес щеше да е скучно, понеже нямах час със Саманта. Почти стигнах, когато Шон се появи до мен, видимо щастлив. По лицето му се познаваше какво ще ми каже.
- Съжалявам за вчера. И аз не знам какво ми стана. - Гласът му наистина звучеше виновно, а и това, че дългата му руса коса падаше и прикриваше половината му лице, подсказваше, че се чувства виновно.
- Няма проблем. - Не казах нищо повече на тази тема, защото не сметнах за нужно да казвам каквото и да било.
- А сега ще ми кажеш ли какво стана вчера? - Погледнах го въпросително в знак, че не знам за какво говори. - Видях те със Саманта.
- А, това ли? С една дума, тя ми помогна. - Шон остана изненадан от изказването ми.
- На теб? - Кимнах леко с глава. - И? Продължавай.
- Клюкар. Знаеш ли, че си по-зле дори и от момичетата? - Той се нацупи и ме погледна страшно.
- Благодаря, че ми каза. Вече знам. - Фалшива усмивка се появи на лицето му. - А сега разказвай.
- Жалко, че не мога, понеже вече пристигнахме. - Започнах да се качвам бързо по стълбите, за да не се налага да му разказвам нищо. Не, че щях да му кажа. Предпочитах да не споделям с никого.
- Имаме време докато стигнем до стаята. - Продължаваше да упорства, но без успех.
- Нямаме, защото трябва да се разделим тук. Ще мина през един човек, преди да почне часа. - Шон остана видимо изненадан, както и аз, защото това го бях решил преди секунди.
- През коя? - Харесваше ми това, че Шон бе убеден, че е момиче. Нямаше да издам нищо, поради много причини. Една от тях беше, за да го дразня.
- Това е тайна. - Обожавах да измъчвам хората и го правех всеки ден.
- Поне не отрече, че е момиче. - Последната дума не се чу много добре, защото отдавна се бяхме разделили и се наложи да викаме, за да се разберем.
Потърсих стаята по История на втория етаж и я открих бързо. Там трябваше Саманта да има час. Без да се замисля, влязох и я открих заобиколена от хиляда момичета. Тя ме видя и дойде веднага до мен. Нямах си и напредстава какво ще ѝ кажа, просто изпитвах нуждата да говоря с нея.
YOU ARE READING
Скъпоценни сърца
Random"Саманта е позната на всички ни като най-известното момиче в цялата гимназия. Странното е, че на никого не му пука как тя е постигнала цялата тази известност. Всяко момиче иска да ѝ е приятелка, а всяко момче - да и е гадже. Аз ли? Аз искам само да...
