- Добре, готвихме, ядохме и гледахме филм. Сега е време да ми разкажеш, защо дойде тук сама, без да кажеш на никого. - Погледнах към Даниела и очаквах да чуя отговора на въпроса си.
- Няма никакъв шанс да ти кажа. - Този път погледа ми падаше право върху рибата, която аз бях изпържил. Да, това, че в изоставената вила имаше замразена риба, беше меко казано странно. Взех една чиния и сложих в нея най-голямата изпържена риба и я поднесох към Даниела. Тя твърдеше, че съм я сготвил ужасно, но бях сигурен, че го каза само, за да се окаже тя по-добрата готвачка от мен. Нямаше нищо общо с това, че след като изядохме и едно парченце от нея, тичахме до тоалетната, защото ни се гадеше. Но не бях аз виновен, един бог знае от колко дълго време тази риба стоеше в хладилника.
- Тази риба ми изглежда много по-вкусна от другата. - Разбира се, че бях избрал най-зле изглеждащата риба. Очите ѝ се разшириха и взе да отстъпва назад. Погледа ѝ беше просто велик. Ето на това му се казва да изплашиш някого до смърт.
- Разкарай я от погледа ми! - Засмях се на пискливия ѝ глас и с всяка нейна крачка назад, аз се приближавах все повече. Накрая стигна до стената и нямаше накъде да мърда, защото аз вече почти я бях притиснал.
- Бих те целунал, ако нямаше риба между нас. - Нямам си и напредстава защо го казах. Може би, защото исках да я изплаша още повече.
- Бих те пребила, ако не бях притисната до стената. - Само, че тя не се изплаши, а се развесели повече. Щом отново се заяждаше, значи ѝ нямаше нищо.
- Закон на Нютон: Тяло, притиснато до стената, не се съпротивлява. - И аз не знам откъде ми дойде това на ум. Попринцип хич не бях от отличниците, но пък и кой не знае точно този закон?
- Ах, колко си ми умен! Зубърчето ми то. - Даниела почна да прави лигави физиономии, с които ме дразнеше на макс.
- Рибата все още е в мен. - Напомних ѝ го преди да ме е вбесила напълно.
- Добре, добре. Ще ти разкажа всичко, само я махни от мен. - Направих, каквото ми каза и на секундата съжалих. Измъкна се и тръгна да бяга из къщата.
Тръгнах след нея и без никакви усилия, я хванах през кръста. Трябваше да я държа здраво, защото отново щеше да се измъкне.
- Повече няма да ти вярвам. Как ме изигра само това дребното! - Обидата си пролича по лицето ѝ.
YOU ARE READING
Скъпоценни сърца
Random"Саманта е позната на всички ни като най-известното момиче в цялата гимназия. Странното е, че на никого не му пука как тя е постигнала цялата тази известност. Всяко момиче иска да ѝ е приятелка, а всяко момче - да и е гадже. Аз ли? Аз искам само да...
