Бях готов много време преди партито. Време, през което се тъпчех с всякаква храна. Не се и надявах там да има нещо за ядене, а само за пиене. Часът вече бе девет и беше време да тръгвам. Точно това и направих. Казах на сестра си, че отивам при един приятел и тя нямаше нищо против, не че ако имаше, аз щях да я послушам. Наложи се да си викна такси, понеже не ми се вървеше пеша. Не ми се наложи да пътувам дълго, защото шофьора караше бързо. Когато пристигнахме пред имението им, малко се поколебах преди да вляза, но все пак го направих. Не беше в мой стил да не присъствам на такова парти. За да вляза в къщата, трябваше да мина през градината. Когато обаче стигнах до нея, се оказа, че партито няма да е в къщата, а вън. Още по-добре. На чист въздух и повече пространство. Макар че така като гледах отвън къщата и вътре имаше много пространство. Огледах всички присъстващи и точно както и очаквах, не познавах никохо. Освен един човек. Саманта. Тя стоеше до някакъв полицай и се беше впуснала в задълбочен разговор с него. Това не ми харесваше. Имаше някаква аура на проблеми из въздуха. Тръгнах на там не защото бях любопитен, а защото се притеснявах какво е станало. Саманта ме видя и дълбока въздишка се откъсна от гърдите ѝ.
- Радвам се, че си тук, но партито се провали. - Огледах се наоколо и всички хора изглеждаха щастливи и се забавляваха. Не разбрах какво точно се е провалило.
- Не ми изглежда много провалено. - Може би се опитваше да ме разкара по най-милия начин, за който се е сетила, но това беше излишно. Стигаше само да ми каже, че не ме иска тук и щях да си тръгна.
- Те не знаят. Нарочно не им казахме. Това парти е много важно за тях и за мен, разбира се. - С това не отговаряше на хилядите въпроси в главата ми, а само ги правеше повече.
- Какво не сте им казали? - Полицаят ме гледаше много странно. Явно и той като мен се чудеше какво правя тук.
- Даниела изчезна. Знам, че не би трябвало да те интересува, но от присъстващите тук само на теб мога да кажа. Полицията няма да тръгне да я търси, понеже не са минали двайсет и четири часа. - Нарочно погледнах към полицая, за да видя какво беше изражението му. Напълно отчаяно. Така и не разбрах защо трябва да минат двайсет и четири часа, за да започнат да търсят някого. Ако наистина е отвлечен или нещо по-сериозно, докато те се сетят да го потърсят, отдавна вече може да е мъртав.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Скъпоценни сърца
Diversos"Саманта е позната на всички ни като най-известното момиче в цялата гимназия. Странното е, че на никого не му пука как тя е постигнала цялата тази известност. Всяко момиче иска да ѝ е приятелка, а всяко момче - да и е гадже. Аз ли? Аз искам само да...
