Скъпоценни сърца

Част 5

Наложи се през половиния път до летището да нося Даниела.Не, че имах чак такъв проблем с това.Тя си беше лека, но пискливия ѝ глас и ударите ѝ, който бяха леки(и нищо чудно) ме дразнеха.Накрая все пак пристигнахме и за мое огромно нещастие Алис вече ни чакаше е всъщност тя чакаше само мен, но пък и някой малки изненади от време на време бяхме полезни за здравето.Алис не ме видя веднага а остана на мястото си, стискайки дамската си чанта в ръка.Беше се настанила на една скамейка и куфарите и заемаха мястото и от двете и страни.Застанах пред нея и се наложи да криви главата си за да ме види.Даниела беше плътно зад мен, защото нямаше друг избор.След като я оставих да върви не бях пуснал ръката и дори за секунда.Алис се засили да ме удари, но тогава видя, че държа за ръка Даниела и замръзна на мястото си.

-Вие двамата....?Да не би да сте......-Двамата с Даниела я изгледахме на криво и я прекъснахме по едно и също време.Явно тази мисъл и двамата ни ужасяваше.

-Не!-Може да сме извикали повечко, но се опитвахме да бъдем разбрани правилно.Даниела се опита да си измъкне ръката от моята, но безуспешно.Нямаше да я пусна, защото знаех, че ще избяга и после върви та я търси.Когато мога ще разкажа на Алис цялата история със Саманта и Даниела, но засега нямах друг избор освен да оставя всичко на въображението ѝ, което беше много богато.

-Ами отстрани изглеждате все едно сте заедно.Така, че не ме винете.-Взех половиния и багаж, до колкото може при положение, че имах свободна само една ръка, а Даниела дори не предложи помоща си.

-Сега, отиваме в къщи.-Даниела ме погледна учудено и нормално при положение, че не следвахме нейния план, а моя.

-Какво?А не.Ти си отиваш в къщи, а мен ме пускаш да си ходя.-Неможех да го направя поради много причини.Първо нямаше да съм спокоен ако я оставя в някаква вила или един бог знае къде и то посредата на гората.Второ щях да разочаровам Саманта при положение, че тя разчиташе на мен за да се погрижа за Даниела.Трето Алис нямаше да ни остави да отидем никъде сами без да и обясним какво става, а ние нямахме това излишно време и като я познавам, щеше да се домъкне с нас, което прави всичко още по-сложно.

-Не мога.Никой няма да те намери у нас.А и ще си там само няколко дни.Докато ми обясниш от кой бягаш и защо.-Може да излегждах като пълен клюкар, но наистина исках да разбера какво се е случило с Даниела, а и колкото повече отказваше да ми каже на мен ми ставаше все по-интересно.