Глава 1

164 17 5
                                    

Поредният скучен час. Шон стоеше до мен и отново флиртуваше с поредното момиче от класа ни. Учехме в това училище едва от един месец, а той вече бе ходил с половиния клас. Разбира се, само с момичетата. Още две години ще трябва да го търпя в час. После завършваме и се надявам да не го видя повече. Добре де, това не беше възможно. А и аз бях свикнал с него, така че едва ли някога щяхме да се отървем един от друг. Погледа ми беше насочен към госпожата, преструвайки се, че я слушам. А всъщност мислите ми бяха в отсрещната стая. Където би трябвало Саманта да има час. За мое щастие имахме заедно Информатика, която беше следващия ни час.

- Не поглеждай веднага, но онова момиче зад нас те гледа. - Шон ме изкара от мислите ми по най-гадния начин. Мразех го, когато ме прекъсваше така, а той все едно на пук на мен го правеше.

- Държиш се като някое момиченце. Съвземи се! - Без да го поглеждам, знаех каква физиономия ще направи. Направих се, че не го забелязвам и наистина се опитвах да го направя.

- Аз съм си добре. Ти си този, който трябва да се съвземе. Момичетата те харесват и точат лиги по теб, а ти се правиш, че не ги виждаш. Само онова момиче ти е в главата. - Надявах се да не говори за Саманта, но нямаше за коя друга да говори. Той беше единствения, който знаеше за дневника и Саманта. Ако зависеше от мен, нямаше да разбере, но Шон е нахален и разбра сам, когато го прочете.

- Би ли млъкнал поне за секунда? Остави ме на мира и се занимавай с някое от твоите момичета. - Тъкмо когато щеше да каже нещо, учителкатата го прекъсна.

- Вие двамата толкова много ли знаете, че си позволявате да говорите в часа ми? - Защо? Защо трябваше всички учители да са толкова досадни. И не им ли писваше да повтарят едно и също по милион пъти на ден?

- Ние говорихме за... - Шон отново не успя да се доизкаже, преди звънецът да бие. Колко много обичах Кармата понякога. Този път се отървахме лесно. Шон започна да се радва като някое малко дете. Така де, той си е дете. Замъкнах го с мен навън, защото ако го бях оставил, щеше да започне да танцува на чиновете, не че не го е правил. А и нямах търпение за следващия час. По пътя към стаята срещнахме останалите момчета и останахме за малко при тях.

- Имам ужасна новина! - Всички погледнахме Итън и очаквахме да каже нещо наистина сериозно. Голяма грешка от наша страна. - Нали знаете Саманта? Що за въпрос? Много ясно, че я знаете. Та, оказа се, че тя и Логан са заедно от няколко месеца.

Скъпоценни сърцаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora