Love is you

Част 4

Когато излязох в коридора, бях в шок от това, което е пред мен... Сехун беше притиснал Лухан до стената и се целуваха .... В следващия момент усетих ужасна болка в гърдите си, която беше примесена с известна доза ярост. Свих пръстите си в юмруци и вдишах дълбоко, за да притъпя това усещане и да не взема да направя нещо, за което ще ми е криво няколко часа и после ще отмине.. Съвзех се от мислите си като забелязах, че Лухан се опитва да се освободи, но господин „харесам ли си нещо, то е мое" не го пускаше от здравата си хватка. Яростта отново се завърна в мен, но този път в троен размер. 100% сигурен съм, че в този момент дори имах и пламъчета в очите. Тръгнах към тях с бърза крачка и едва се сдържах да не му забия един по уж прекрасното лице. Хванах Сехун за рамото и рязко го издърпах от Лухан, който от своя страна си поемаше дъх накъсано.

-Хей, какво по дяволите си мислиш, че правиш? - казах едва-едва през зъби, а Сехун просто отново залепи мазната си усмивка

- Не виждаш ли хьонг? Просто правим нещо, което е обичайно за всички на тази планета.

- О, така ли Сехун? Правите или правиш?

- Това са неща, които не те интересуват. Аз не те питам колко момичета си изчукал, така че...

- Давай, питай ме. - казах и направих същата мазна физиономия, която беше изписана на лицето му

- Все тая. Аз приключих тук. - той се доближи до ухото ми и прошепна:

- Успех с новия. Изобщо не е лесен. - като чух това ми идеше да му извия врата като на птиче. Преди да си тръгне, той се доближи към Лухан , като прошепна нещо в ухото му и се изпари моментално

- Хей, Лухан, добре ли си?

- Все тая.

След тези думи той просто се завъртя на пети и си тръгна. Какво по... Ахх Крис, така ти се пада като се опитваш да си мил с някого. Направих се, че нищо не е станало и се върнах в класната стая. Слава Богу, че дъртата кукумявка я нямаше. Отидох до Чаньол, който хъркаше като дъскорезница и го ударих с учебник по главата.

-КРИС МЕ НАКАРА!

- Какво те накарах, спяща красавице?

- О, Крис. Нищо, нищо. - каза той набързо и се засмя неловко

- Дано да е така. Е, защо спиш? Нали уж снощи спеше? - Усмихнах му се мазно, за да проверя дали ще ми каже истината

- Аз, ъмм... Снощи не ми се спеше.

- А какво прави тогава? И запомни, че не е хубаво да лъжеш Крис - самодоволната ми усмивка нарасна, когато Чаньол почервеня като домат

- Офф добре. Бях с Бекхюн

- Е, и как е в леглото? Като момиче или по-добър?

- Сто пъти по-добър, но стига толкова за мен. Как върви с Лухан?

- Какво да върви?

- Каручката, Крис, каручката...

- А, защо не каза така. Каручката си върви перфектно.

- Понякога си същински идиот. Не се прави, че не знаеш.

- Няма защо да върви с него. Ние едва се познаваме, а аз предпочитам първо да се опозная с даденият човек

- Да бе, точно пък ти. Както и да е. Хайде да тръгваме, че имаме физическо

- Хайде.

*****************************************************************************************************

-Добре ученици, днес ще играете с третокурсниците. - когато чух това, едва не се задавих - Ето ги и тях.

Като се обърнах към вратата, видях третокурсниците да влизат. Сред тях забелязах и Лухан.... ЛУХАН?! Не знаех, че той е третокурсник, но това не беше важно сега. Важното беше, че това е Лухан, който е облечен с червени шорти и прилепнал потник, който перфектно подчертаваше слабото му и стегнато тяло. Изведнъж ми стана горещо, много горещо. Но защо? А-аз не си падам по момчета... нали? Не знам какво му е специалното на Лухан, но усетих, че шортите започнаха да ми утесняват.. Е, браво бе Крис. Само да се надървиш заради момче не ти се беше случвало, но както и да е.

Играта започна. Момчетата играехме баскетбол, а момичета само крещяха името ми и за малко да не припаднат. Разбирам ги. Ако се гледах от страни колко съм секси с тези шорти и аз щях да припадна. За първи път бях толкова разконцентриран в игра. През цялото време зяпах Лухан, чиято коса беше рошава и залепена за запотеното му чело. Едва издържах. Той изгледаше толкова секси. Най - после чух звънеца. Веднага отидох при Лухан, хванах го за ръката и го задърпах към тоалетните. Блъснах го до стената, а той изохка в знак, че го е заболяло. Ах, толкова много искам да усетя тези пухкави устни и тъкмо щях да го целуна, но......

(Следва продължение... )

Ето я и четвърта част. Надявам се да ви е харесала :)