Love is you

Част 10

Защо всичко е толкова трудно? Защо болката става все по - ужасна с всеки изминал ден? Лухан не знаеше и затова продължаваше да се пита - Защо? Той се предаде.. След всичките тези години на борба, той реши, че вече не иска да води тази битка...
Лухан се качи на ръба на училищния покрив, затвори примирено очите си и разпери ръце... Това ли беше? Така ли ще свърши неговата история? За него вече беше все тая.. Болката бе твърде голяма. Той наклони слабото си тяло напред и за момент усети известна доза облекчение, че всичко това ще свърши... Ала отново сгреши.. Тъкмо когато тялото му беше на път да полети към края на този Ад, Лухан усети ръка, която го дърпа в нечия здрава, топла прегръдка. Той се шокира от допира и затова се отдръпна рязко. Когато го направи, пред него стоеше напълно неочакван човек.. Това беше Крис, чиито очи бяха пълни със сълзи.

- Какво правиш тук? - попита Лухан все така студено
- Ти какво правиш? Защо се опита да скочиш? Отговори ми.. ЗАЩО?

Лухан бе шокиран. Защо Крис е тук и защо очите му са насълзени? Той не разбираше, но това не е важно. Важното е, че него го е яд... Яд за това, че за пореден път някой го спираше да отиде там, където му е мястото.. При своя любим - Кай.

- Направих го, защото вече не искам да страдам.. Виждаш ли тези белези? - Крис се ококори, когато видя белезите от рязане по ръката му.
- Лухан, ти не си-
- Да, Крис... Опитах се да се самоубия осем пъти.. Цели осем пъти..

Сърцето на Крис сякаш се счупи.. Пред очите му сега беше неговият Лухан, който се беше свил на земята и плачеше с глас. Крис плахо седна до него като го прегърна силно и остави сълзите да се стичат безспирно по лицето му. Лухан за момент се уплаши, но след това плахо се настани в прегръдката на Крис и заплака тихо.

- Моля те Лухан, не ме оставяй - прошепна Крис, като леко галеше косата на Лухан
- Защо го каза? - попита Лулу като се отдръпна от русокоското и го погледна в очите
- Защото те обичам

В следващият момент Крис сключи устните им. Тази целувка съдържаше всички чувства, които не могат да бъдат изказани с думи. Лухан стоеше като гръмнат, но въпреки това отвърна на целувката, когато разбра, че Крис не си играе с него, а е искрен. След секунди те се отделиха поради недостиг на въздух (въздухът им скапва работата на хората XD). В следващия момент Крис се изправи с усмивка и подаде ръка на Лухан.

- Хайде да вървим, че имаме физическо, а изобщо не ми се слуша безкрайната поучителна реч на "прабабата на Дявола"

Лухан се усмихна при думите му и се изправи. Докато вървяха по коридора, настана тишина.. Беше супер напрегнато и неловко. На Крис му хрумна нещо. Той се усмихна дяволито и в следващия момент Лухан беше опрян до стената и издаваше тихи съблазнителни стонове, докато Крис хапеше врата му. Лулу усети издутината в панталоните на Крис и реши да се позабавлява малко. Той свали тениската на русото момче и започна да гали издутината му през плата като не спираше да го дразни с поглед.
- О, значи ще си играем, а? - попита Крис като миг слид това повдигна Лулу и обви краката му около кръста си
- Нямам си и на идея за какво ми говориш - каза сладко и невинно Лулу

Двамата задълбочаваха целувката си и тъкмо Крис щеше да свали тениската на малкия, но тогава.....

(Следва продължение... )
Ето я и десета част. Скучна е, но се надявам да ви е харесала :)