Love is you

Част 5

*гледна точка на Лухан*

Какво по дяволите не им е наред на хората тук? Едва вчера се преместих, а ми се случиха толкова много неща. Първо, онзи Сехун или там както му беше името, ме целуна, а сега и оня стълб беше на път да го направи. Паниката превзе цялото ми тяло. Молех се някой да дойде и да ме измъкне.. Рязко отворих очите си, когато чух отварянето на вратата и погледнах към нея.. Беше Чаньол. Ураа ^-^ Нима той е моят ангел спасител? Мислех си, че ще е момиче или нещо от сорта, но и той става... До някъде.

- Извинете, че ви прекъсвам, но Крис, учителката те вика

Yes. Лухан, късметът май се обърна на твоя страна. Веднага щом русокосият се обърна към Чаньол, използвах момента и се изпарих като светкавица. Взех си дрехите от съблекалнята и се изстрелях към покрива. Не исках да рискувам да се преобличам в съблекалнята, защото и там може да има някаква откачалка, която да иска да ме целува. Уау, не знаех, че съм толкова неустоим :Д (#магнитзамацки XD). Когато се качих на покрива, бях смаян от прекрасната гледка пред себе си. Оттук се виждаха красивите улици на Сеул, които бяха покрити от цветчетата на дърветата. Реших да не губя повече време и веднага замених широките шорти с черни кожени панталони. Свалих си потника и кожата ми веднага настръхна от допира на лекия топъл ветрец, който се носеше наоколо. Реших да се порадвам на това приятно усещане, но мигът се развали моментално, когато усетих нечии целувки по врата си. Моментално се отдръпнах и когато се обърнах видях Сехун, който се хилеше сякаш е спечелил от тотото.

- Какво правиш тук Сехун?

- Не е ли очевидно? Наслаждавам се на горещото тяло пред себе си. Знаеш ли, че трябва по - често да се разсъбличаш пред мен? Действа ми супер добре. А и не помниш ли уговорката ни от по - рано?

*flashback*

Сехун се доближи до ухото на Лухан и прошепна:

- Ще се видим по-късно сладък - след което остави Крис и Лухан и си тръгна

*край на flashback*

- Не думай. И не, не помня, така че чао - набързо си облякох тениската и се върнах обратно в клас. През целия час си мислих за живота си преди и сега... В главата ми нахлуха ужасните спомени, които така и не можах да изтрия. Все още усещах всичката болка от преди 5 години.