Love is you

Част 3

*гледна точка на Лухан*

Минути след като Чаньол беше повлечен от онзи високия, видях Бекхюн да се усмихва на екрана на телефона си.

- На какво се усмихваш? - веднага след като го попитах той отмести поглед от екрана и се направи на ударен

- А, на нищо.

- Не съм те научил да лъжеш. Хайде кажи

- Офф добре. Ами значи...

- Значи нищо не значи. Хайде де кажи ми най-после

- Чаньол ме кани да ида у тях... сега

- Ами какво чакаш тогава? Хайде ставай, аз ще те закарам

- Наистина ли? Благодаря ти Лулу - в следващия миг усетих как нещо започна да ми тежи. Да, това беше Бекхюн

- Ей, слез от мен. Да ти приличам на дърво?

- Само по стойките, които правиш, но иначе не

- Хаха много смешно. Хайде.

- Ок

С Бекхюн се запътихме към колата ми и веднага потеглихме. Боже, изобщо не го бива за навигатор. След много крясъци и критики към шофьорските ми умения, (които си бяха много) най-накрая намерихме дворецът на принц „Големи уши". Двамата се спряхме пред вратата и точно преди Бекхюн да отвори вратата, някой едва не го събори... Хм? Какво пък търси русото дърво тук?

- Бекхюн, какво търсите тук? - супер, сега пък и въпроси задава

- (Бекхюн) Ти какво търсиш тук?

- Аз попитах първи

- О, ами ние просто дойдохме да си му върнем телефона. А ти какво правиш тук?

- Дойдох да му обеля малко яйца.... Според теб? Ох, зарежи. До утре

- Бай Крис

- Бекхюн къв е тоя?

- Помниш ли училищният фукльо, за който ти говорих по-рано?

- Ааа, това ли е самовлюбеният стълб?

- Хахаха точно той

*край на гледна точка на Лухан*

*гледна точка на Крис*

За малко да се блъсна в Бекхюн... и новото хлапе? Лол, Крис днес имаш късмет.. е не, че през другите нямам, все пак съм страхотен и скромен гръцки бог на 21 век, но рядко можеш да срещнеш такова красиво лице... почти като моето. И Бекхюн, поне да беше измислил по-добра лъжа. Хах да, точно телефона ще му носи, а съобщението да иде у Чаньол му беше изпратено чрез телепатия.