През изминалите два месеца отново започнах да ходя на уроци по актьорско майсторство. Нещата вървяха супер, когато един ден, както бях в стаята си и четях, майка ми влезе разплакана. Веднага станах и отидох да я прегърна.
-Какво е станало?-попитах.
-Баба ти......снощи е починала.
Имах чувството, че нещо се пречупи в мен. Сълзите потекоха от очите ми без да мога да ги спра. Все още прегръщах мама. Не исках да я пускам.
-Още сега заминаваме ние с баща ти и сестра ти. Нямаше достатъчно билети, затова твоя полет е утре вечер. Погребението е в други ден.
-Добре, мамо.
Тя излезе и чух как външната врата се хлопна, а след това запаления двигател на колата. Криси беше на гости за една седмица на леля си затова първия човек, за когото се сетих беше Джак Дж. Писах му "SOS".
След няма и десет минути се позвъни на вратата. Замъкнах се едва едва до нея, за да отворя. Като ме видя, Джак веднага се втурна вътре и ме прегърна. Продължавах да плача.
-Какво е станало?-попита той.
-Баба....-разплаках се още по-силно. Джак ме вдигна и ме занесе в моята стая, защото не бях способна да вървя. Бях една развалина.
*Гледна точка на Джак Дж*
Играх баскетбол с момчетата, когато получих СМС от Деби-"SOS". Измислих си някакво извинение и веднага тръгнах към нейната къща.
След около десет минути бях там. Позвъних на вратата. Отвори ми тя. Плачеше. Веднага влязох и я прегърнах. Явно нещо лошо се беше случило. Попитах я какво е станало.
-Баба......-пробва се да отговори тя. Вдигнах я и я занесох в нейната стая. Сложих я на леглото и легнах до нея, като я прегърнах. Тя се сгуши в мен като не спираше да плаче. Започнах да описвам кръгове с ръката си по гърба ѝ. Постепенно се успокои и поне спря да плаче. Не можех да гледам момичето, в което съм влюбен да страда. Да правилно, казах го. Влюбен съм в нея.
След като стояхме доста време в мълчание тя ми разказа какво е станало.
-Съжалявам!-не знаех какво друго да кажа.
-Джак?
-Да
-Ще останеш ли с мен тази вечер? Не искам да съм сама.
-За теб винаги!-целунах я по челото.
Стояхме така прегърнати още известно време, когато тя каза:
-Гладна съм.
-Какво искаш да ядеш?
-Палачинки!
-Добре.-отвърнах. Започнах да се изправям.
-Чакай! Не искам да оставам сама.
Отново я взех и я понесох надолу по стълбите. Оставих я на един от столовете и започнах да приготвям палачинките. През цялото време ме наблюдаваше.
Най-накрая оставих пълната чиния пред нея. Дадох ѝ и шоколада.
-Ела да ядеш с мен.-помоли ме тя.
Седнах до нея. Едва след като свършихме с палачинките, Деби проговори. Разбирах защо мълчеше.
-Може ли да гледаме филм?
-Кой?
-Някоя комедия.
В крайна сметка си пуснахме "Агент XXL 3". Добре, че избрахме него. Наистина развесели Деби. Радвах се да я видя така.
Като свърши филма настроението беше по-добро, въпреки че по лицето ѝ още си личаха сълзите.
-Джак, ще ме прегърнеш ли?-попита тя.
Взех я в прегръдките си. По едно време усетих, че е заспала. Станах възможно най-тихо, вдигнах я и я занесох в нейната стая. Оставих я на леглото и я завих.
Излязох от стаята и слязох на долния етаж. Извадих си телефона и звъннах на брат си да го помоля да ме покрие. Казах, че ще му обясня на следващия ден. След това отново се качих горе. Отидох до прозореца и седнах на него. Там имаше нещо подобно на легло. Деби обожаваше в дъждовните дни да сяда тук и да чете книга.
Стоях там и я гледах как спи. Ще кажете, че е зловещо, но тя е толкова красива. А, когато спи имам чувството, че е някой ангел паднал от небето. Стига съм се размеквал.
Както стоях и а наблюдавах неусетно съм заспал.
•••••••••••••••~••••••••••••••••~•••••••••
Надявам се харесвате историята! Искам да ви съобщя, че вече ще качвам нова част всеки ВТОРНИК и ЧЕТВЪРТЪК!!!! Надявам се не се сърдите, но иначе няма да смогна с писането и няма да са хубави частите.
❤❤❤
