-Какво си направила?-попита малко по-силно Ани и се приближи до мен, гледайки ръцете ми. Струйките кръв бяха намалели, но още капеха по пода, примесвайки се със сълзите, които се стичаха по лицето ми и не можех да спра. След няколко секунди Джак също влезе в стаята.
-Деби аз....-започна, но беше прекъснат от Ани.
-Джак, какво си направил?
-Нищо.-побърза да се защити той.
-Това-посочи към мен.-не ми изглежда като нищо.
Джо и Каспър също се появиха до вратата.
-Хей, какво е станало?-поинтересува се Каспър.
-Не е ваша работа.-изкрещя Ани. Обърна се отново към Джак.-А ти, не знам какво си направил, но наистина много е наранило Деби. Затова искам да се изпариш веднага от тук иначе ще стане лошо. И съм напълно сериозна, така че изчезвай на секундата!-накрещя му се хубаво и той нямаше друг избор освен да си тръгне. Не каза нищо. Просто излезе и трясна вратата след себе си. Болката, която той ми причини беше много по-силна отколкото тази от раните по ръцете ми. Да бъда честна точно в момента бях вцепенена заради шока от факта, че Джак ми е изневерил. Това не го очаквах от него, но тъкмо си мислиш, че познаваш някой и той продължава да те изненадва.
Продължавах да стоя посредата на стаята обляна в сълзи, а останалите само ме гледаха без да кажат нищо. Малка червена локвичка се беше образувала под мен.
След като постоя известно време в мълчание, Ани дойде до мен и ме хвана за ръката.
-Ела!-каза тихо и двете тръгнахме нагоре по стълбите към моята стая. Когато стигнахме тя пусна мивката и започна да отмива кръвта от ръцете ми, защото аз не бях способна да направя нищо.
-Ще ми кажеш ли какво е станало?-погледна ме в огледалото, стараейки се да е внимателна с ръцете ми, за да не ме заболи, но както вече казах, точно от ръцете си не чувствах никаква болка.
След като не ѝ отговорих тя продължи:
-Виждам, че каквото и да е направил е много зле и не искаш да споделил още, но не искам да го задържаш в себе си, защото ще боли още повече. Затова, когато си готова се чувствай свободна да дойдеш и да споделиш.
Тя беше измила кръвта и тръгна да излиза, но преди да затвори вратата зад себе си, се обърна и каза:
-И се преоблечи. Кръвта оставя много гадни петна.
*Ани*
Бях бясна на Деби и на Джак. И на двамата по много проста причина. Той я беше наранил, а тя се беше нарязала. Доколкото успях да видя, тази част с рязането и преди се е случвала и то скоро, което прави нещата още по-зле.
Слязох отново в кухнята, където все още стояха Джо и Каспър. Когато ме видяха, веднага започнаха да задават въпроси. Просто ги игнорирах, защото и аз не знаех отговорите, а и не ми се говореше. Заех се да почистя кръвта от пода. Така ми се искаше да ѝ се разкрещя за това, че се е рязала отново. Последния път, за който знам, беше преди няколко години и дори вече не помня за какво беше, но тя ми обеща, че няма да го прави повече.
*Джак*
Тръгнах към нас, но трябваше да вървя пеша. Около мен се чуваха шумовете от вече събудилият се град, но единственото, което в момента ми беше в главата, бяха спомените от преди малко. Как когато излязох от онази тоалетна в ресторанта, Деби я нямаше, а Анастасия се подхилкваше самодоволно. Как когато най-накрая стигнах до къщата на Деби я заварих цялата обляна в кръв. Наистина ли аз ѝ причиних всичко това? До там ли я докарах, че да се самонаранява. Какво гадже съм само? Да я оставам да се реже и да я наранявам постоянно. Видях болката отразена в очите ѝ. Беше....беше... Много голяма. От предателството, което не съм извършил. Не можах да кажа нищо преди да си тръгна, а и не знаех какво.....
Мислите ми бяха прекъснати от класксона на един автомобил, който прозвуча точно до мен. Когато се огледах, забелязах, че съм излязъл на платното и побързах да се върна на тротоара.
Когато влязох у нас, заварих Гилински на дивана да гледа някакъв филм. Той забеляза, че има нещо, както винаги правеше и побърза да спре телевизора.
-Какво е станало?-веднага попита, но аз така или иначе щях да му кажа.
-Анастасия.
-Какво е направила?
-Ще я убия тази ку*ка!!!-разкрещях се и бутнах близката маса. Трябваше да освободя гнева.-Не знам какво точно е казала на Деби, но когато отидох да я търся у тях, ръцете ѝ бяха нарязани. И то заради онази.....-спрях и си поех дъх. Нямаше смисъл да се нервя за това, защото нямаше как да върна нещата назад. Колкото и да ми се искаше.-И сега не знам какво си мисли Деби за мен. Как ще ѝ се извиня, Джак? А дали тя ще ми прости?-погледнах го разочаровано, защото осъзнавах, че бях безсилен в момента.
-Кой дали ще ти прости?-чу се гласа на Криси, слизаща по стълбите.-Да не е станало нещо с Деби? Какво си направил?-и тя започна да ме напада, точно както Ани. Да, разбирам ги, добри приятелки са, но не ми дават шанс да обясня моята версия, а и сега едва ли ще ме послушат.
Не ми се занимаваше, затова оставих Джак да ѝ обобщи накратко какво се случи.
*Деби*
Свалих окървавените дрехи и ги сложих да се изперат. След това влязох под душа, за да се измия. После се обялкох и си намазах ръцете с крем, за да могат да зарастнат по-бързо. Направих всичко това като в транс. Вече и болката не чувствах, защото беше стигнала до толкова високо ниво, че вече се губеше.
••••••••••••••••
По повод, че любимата ми авторка, Касандра Клеър, МЕ ЗАБЕЛЯЗА В ТУИТЪР И ДОРИ МИ ОТГОВОРИ, реших да направя и вас щастливи както тя мен, затова ето ви новата глава.
