Четиридесет и втора глава

407 36 2
                                    

*Джак*

Събудих се до Деби на дивана в библиотеката на третия етаж на къщата ѝ. Бяхме прекарали вечерта тук. Не ми се искаше да я събуждам, но трябваше да отвори вратата, тъй като снощи заключи, за да не бъдем прекъсвани. Изглеждаше толкова спокойна в съня си. Устните ѝ бяха леко разделени, а гръдния ѝ кош се повдигаше и спускаше равномерно. Наведох се внимателно към нея и допрях устните ни. Отдръпнах се леко, но все още бях прекалено близо. Тя се размърда и отвори очи. Погледна ме и прелестна усмивка се появи на лицето ѝ. Хвана ме за блузата и ме придърпа още по-близо за целувка.

След няколко минути отстраних ръцете ѝ от мен и се изправих. Тя ме погледна разочаровано и след малко направи жална физиономия точно като някое кученце. Беше толкова сладка. Не издържах на изкушението и отидох да я целуна още веднъж. Като видя, че е постигнала целта си, се ухили самодоволно. Голяма е манипулаторка.
-Хайде да излезем някъде да закусим.-предложих ѝ докато си обличах блузата.
-Съгласна. Само да се оправя.
Слязохме в нейната стая и тя влезе в банята.
•••
Чаках я вече половин час, когато благоволи да се покаже от вратата на банята загърната само с хавлията си.
-Какво ме зяпаш? Сякаш не си ме виждал преди?-засмя се тя.
-Мога да те гледам вечно и да не ми омръзне.
Знаех, че ще се бави поне още 30 минути, затова реших и аз да си взема душ.

Отидохме в един от най-близките ресторанти. Намерихме си една малко по затънтена маса. Колкото и да обичахме феновете си понякога прекаляват. Поръчахме закуска.

Докато се хранехме през вратата видях да влиза Анастасия. Не, само не тя. Огледа се и когато ме видя се запъти към нас. Придърпа стол от съседната маса и най-нахално седна при нас.
-Как си, Джаки? Отдавна не сме се виждали.-каза по-възможно най-превзетия начин.
-Не сме се виждали с причина.-отговорих и студено. Исках само да се разкара. Не искам проблеми.
-Защо сега се държиш така?-направи се на засегната.-Не ти ли липсвам?
-Не.-защо не се махне. Деби стоеше и само ни наблюдаваше, опитвайки се да разбере какво става.
-Ох, как се залъгваш, Джаки. Разбира се, че ти липсвам. Опа!-бутна портокаловия ми сок и той се разля върху блузата ми. Сигурен съм, че го направи нарочно. Колкото и да не ми се искаше да оставям тази ку*ка с Деби, трябваше да отида до тоалетната, за да почистя сока. Само тази да не направи накоя глупост.

*Деби*

Някаква се натресе при мен и Джак, докато закусвахме. Изглежда Джак я познаваше. Тя разля сока му върху него "без да иска" и се наложи той да отиде да го почисти. В момента, в който Джак се изгуби през вратата водеща към тоалетната натрапницата се обърна към мен с мазна усмивка.
-А ти трябва да си Деби.
-Да. А ти си....?
-Стаси. Джак наистина ли не ти е говорел за мен?-защо пък да ми е говорел за нея?
-Н-не.
-Оох, разбирам го. Все пак бяхме заедно.
Какво?!?! Бил е с нея. Кога? Защо?
-Упс, вероятно не трябваше да ти казвам, че ще се разсърдиш на Джак.
-Че защо да му се разсърдя?-недоумявах.
-Защото спа с мен, глупаче. Няколко пъти.
-Е и?-все пак живота си е негов, а и не съм била едиствената му приятелка.
-Ами беше след като се събрахте. Само не му казвай.

Как може Джак да е спал с тази ку*ва! След като сме били вече заедно?! Не мога да повярвам, че ми е изневерил.
Сълзите заплашваха да се разлеят по лицето ми затова без да кажа нищо станах от масата и се запътих към нас.

Малко преди да стигна до стаята си, по лицето ми се търкулнаха няколко сълзи. Не мога да повярвам, че Джак е способен на нещо такова. Добре, че никой не ме видя, докато профучавах из къщата иначе щяха да задават въпроси, а сега изобщо не ми е до това. Влязох в банята си. Когато се погледнах в огледалото видях, че спиралата ми се беше разтекла и няколко кичура коса се бяха измъкнали от опашката ми. Изглеждах ужасно. Отворих едно от шкафчетата и от там си извадих джобното ножче. Навих си ръкавите и започнах да го прокарвам по повърхността на лявата си ръка. Дясната вече беше достатъчно нашарена от предния път. Кръвта ми веднага покапа. Алената течност се отличаваше много добре на бялата мивка. Бях направила няколко разреза, когато вратата се отвори и влезе Джак.
-Деби?-каза той невярващо.
Бързо се приближи и взе ножчето от ръката ми като го захвърли в другия край на помещението.
-Каквото и да ти е казала тази ку*ка, не е вярно!
-Така ли, Джак? Така ли? Каза ми, че си спал с нея...след като се събрахме.
-Не е вярно! Деби, тя само манипулира хората.
-Значи не си спал с нея?
Той наведе глава.
-Така си и помислих.
Не исках да стоя повече при него, затова тръгнах надолу по стълбите. Навсякъде откъдето минех се образуваше малка следа от кръвта, която капеше от ръката ми и беше изцапала дрехите ми.
-Деби, чакай!-Джак тръгна да ме гони.

Влязох в кухнята, където беше Ани. Режеше нещо.
-Хей, какво има?-попита ме като влязох. Но в момента, с който видя ръцете ми, заби ножа в дъската.
-Какво си правила?-попита малко по-силно.

••••••••••••••
Върнах сееее!!! Много съжалявам, че не съм поствала от близо месец и се надявам още да има хора, които четат историята ми. Искам тази глава да я посветя на госпожата ми по физика, която успя да ме отегчи достатъчно, че да започна да я пиша в часа. А сега, ако ви е харесала главата мола гласувайте и искам да разтягате лукуми в коментарите. Много скоро ще се постарая да кача следващата глава.
Обичам ви!!!
❤❤❤

П.С. Нямате си и на представа колко съм ви благодарна за 13к+ четения!!

When I met him||Jack Johnson FanfictionDonde viven las historias. Descúbrelo ahora