Четиридесет и първа глава

482 33 2
                                    

Оправях последните детайли от тоалета ми, когато на вратата се позвъни. Отидох да отворя.
-Изглеждаш прекрасно!!-каза Джак иззад букет от рози. Но розите не бяха както обикновено червени, а бяха в много наситен черен цвят. Уау! Дори не знаех, че има такива.
Джак ми подаде букета и аз отидох да го потопя във вода.
Върнах се при него и тръгнахме към киното. Бяхме пеша.
-Е, кой филм ще гледаме?-попита Джак. Аз имах честта да избера филма.
-Лабиринта в обгорените земи.
-Добър избор!
-Да, и един от главните герои прилича на теб.(Нют) Ако не се познавах лично с Томас Броуди-Сангстър (актьора, който играе Нют и е копие на Джонсън) щях да си мисля, че водиш двоен живот и тайно си се снимал във филма.
Той само се разсмя. Май започвахме отново да разчупваме леда между нас. Джак се осмели да ме прегърне през кръста явно опасяващ се, че още съм му много бясня. Но не съм способна на такова нещо, защото той е такова сладкишче. Как да не го харесва човек. Целунах го по устните.
-Това за какво беше?-изненадано попита той.
-Без причина.-казах и продължихме по пътя като не можех да спра да се усмихвам. Как излязох такава късметлийка, че сега да стоя в прегръдките на такова уникално момче като Джак. Никога не съм можела да му се сърдя много, защото винаги правеше нещо, с което да оправи нещата.

Стигнахме в кино салона и си взехме билети. Джак взе пуканки и напитки и заехме местата си. Още докато даваха трейлърите отначало Джак обърна лицето ми към своето и започна да ме целува. Когато се отдръпнах от него казах:
-Нали знаеш, че не съм от този тип момичета, които се целуват по време на филма. Предпочитам да не пропусна нито една част, защото иначе ще си изпатиш.
-Добре де! Филма още не е почнал.-защити се.
-Но всеки момент ще!

Изгледахме филма, който беше УНИКАЛЕН!
-Хареса ли ти?-попита ме Джак докато ме прегръщаше през кръста напът за пицарията.
-Определено! Още повече, че имам чуството, че ти играеш. Трябва да се пробваш в актьорската кариера. Може и да потръгне.
-Щом казваш!

В пицарията Джак поръча пиците. Бяхме в един по уединен ъгъл, предполагам, за да не бъдем прекъсвани от фенове. Цялата среща се бяхме разбрали без никакви социални мрежи и общо взето без да си ползваме телефоните.
-Е, щях да те питам нали за Коледа с Гилински сте свободни?
-Да. Защо?
-Ами с Ани и Криси си мислехме, че може да се съберем у нас.
-Джо и Каспър там ли ще са?-попита той малко раздразнено.
-Да. И на нова година ще са тук, но моля те пробвай следващия път като се срещнете да не потрошите къщата. Казах ти вече, че между мен и Джо няма нищо, не е имало и няма да има.-предупредих го.
Той се позамисли малко и отговори:
-Щом така няма да те загубя!
Ти си най-хубавото нещо в живота ми.
-Знам!-така се отговаря на комплимент хихи.
Джак се засмя.
-Друга причина, поради която те харесвам толкова много.-каза той.
Пицата дойде. Когато погледнах към моята, на нея беше изписамо със съставките "СЪЖАЛЯВАМ".
-Оооо, Джак!-целунах го.
Той само ми се ухили.

Заехме се с унищожаването на пиците и си говорехме. Погледа ми привлече човек на отсрещната маса. Беше с тъмни очила и се криеше зад менюто. 100% бях сигурна, че ни наблюдава. Когато сервитьорката отиде до него, вероятно да му вземе поръчката, той се обърна и видях, че това е Каспър. Той пък какво прави тук?!
Станах от масата и отидох до него.
-Каспър какво правиш тук?-казах го през зъби.
-Ааа, Деби, здравей! Не знаех, че ти си тук.-пробва се да скалъпи някаква лъжа, но не му се получи.
-Да, затова ни наблюдаваш от началото!
-Добре, Джо ме изпрати, за да видя как върви срещата.-призна си.
-Кажи на Джо, че срещата вървеше прекрасно докато не се появи ти!
Отидох до Джак и му казах, че си тръгваме и че ще прекараме останалата част от срещата у нас, където няма никой. А дори и да има да си гледа работата. Джак плати сметката и изляьохме от пицарията.
-Съжалявам, че срещата се провали!-каза ми той докато вървяхме по тротоара хванати за ръце.
-Не си виновен ти!

Стигнахме до нас. Входната врата беше открехната. Странно! Влязохме вътре и по земята имаше съборени предмети и дрехи. Проследихме дрехите до стаята на Криси. Вътре тя и Гилински бяха само по бельо на леглото.
-ИЗЧЕЗВАЙТЕ!-изкрещях. Още нещо да развали вечерта?! Те си обраха нещата от пода и си тръгнаха. Ъгхх!! Сега трябва да оправям всичката бъркотия.
-Остави на мен.-каза Джак. Взе лампата от ръцете ми и я сложи на мястото ѝ.
-Знаеш ли какво, после ще го оправим! Ела!-казах и го задърпах нагоре по стълбите.
Качихме се на третия етаж и влязохме в библиотеката. Тази врата поне стоеше постоянно заключена и само аз и Ани имахме достъп. С Джак влязохме и аз заключих вратата зад нас, защото ми беше омръзнало от идиоти.
-Никога не съм се качвал тук преди.-отбеляза Джак разглеждайки стаята.-Имате пиано?
-Мхм.
Той отиде до пианото в ъгъла.
-Накоя от вас свири ли.
-Ани. Малко.
В личната ни библиотека освен книги и пиано имаше и нещо като малка кухня, за когато не ни се слизаше чак до първия етаж.
Джак седна на пианото и засвири нещо. Това беше едно от нещата, които най-много харесвах в него. Може да свири на няколко инструмента. Обичах да го гледам да свири. И да го слушам също!
Докато той беше съсредоточен над пианото аз извадих една замръзена пица от хладилника и я приготвих.

В стаята имаше и телевизор и диван така че с Джак се излегнахме и си пуснахме Netflix докато ядяхме пицата. Поне тук нямаше как някой да развали това.

•••••••••••
Много, много ама наистина много се извинявам за закъснението на главата. Покрай училището с всички досадни учители и многото домашни нямам много време да пиша. Кажете какво мислите в коментарите и съжалявам, ако главата е малко скучна.

When I met him||Jack Johnson FanfictionDonde viven las historias. Descúbrelo ahora