Така и не разбрах къде Джак смята да ме води затова половин час след разговора бях със скъсани черни дънки и бяла тениска върху, която бях сложила коженото яке, защото все пак бяхме в Лондон. Умирах да го видя. Толкова много ми липсваше. Затова, когато на вратата се позвъни подскочих и на бегом отидох да отворя.
-Ъъ, ти беше Дороти, нали?-от другата страна ме посрещна гласът на старата дама от отсрещния апартамент.
-Ъм, не... Името ми е...-бях прекъсната.
-Слущай сега Дороти. Както си се прибирах и видях един русокос младеж долу-вълнението ми се завърна.-Помоли ме да ти кажа да погледнеш през прозореца. Днешната младеж и техните... -не можах да чуя останалата част, защото отново се затичах. Този път в обратна посока към прозореца. Отворих го и едвам не паднах пред него, когато гледката се разкри пред мен. Не можех да повярвам. Бях парализирана от изненада и щастие. Сънувам. Това беше прекалено хубаво, за да се случва.
Джак държеше голям букет черни и червени рози, а до него с тебешир на асфалта беше изписано "Ще се омъжиш ли за мен?"
Първите няколко мига не знаех как да реагирам. Буквално ми дойде като гръм от ясно небе. Но след малко вече нямаше какво да мисля и да отлагам.
-Да-извиках.-Да ще се омъжа за теб.
Сълзи от радост се стичаха по лицето ми. Той ми направи знак да изчакам и след около минута беше до мен. Запъхтян, но цялото му лице беше огряно от усмивка. Беше там до мен. Усмихнах се и го прегърнах.
-Да, ще се омъжа за теб-казах още веднъж сякаш бях робот, програмиран да изрича само това.
Джак падна на колене и извади малка кутийка. Беше вишнево червена. Отвори я и отвътре ме посрещна пръстен. Беше един от най-хубавите, които бях виждала до сега.
Сложи го на ръката ми и се изправи.
-Обичам те-каза и ме целуна. Тогава осъзнах, че той наистина ми е липсвал. Нежните целувки и топлите прегръдки. Веселите му очи и буйната коса.
-И аз те обичам.
-Гладна ли си? Защото съм направил резервация в един ресторант, който ми се стори хубав.
-Умирам от глад-отвърнах.
Долу ни чакаше черен Range Rover със затъмнени стъкла.
-Не е зле, а?
-Твой ли е?-не повярвах.
-Не този. В ЛА имам абсолютно същия. Този го наех за вечерта.
-Знаеш как да направиш една дама щастлива млади момко!-отново се беше появила старата дама.-Да се грижиш добре за нея и да я върнеш преди полунощ! Всички си обичаме Дороти!-след тези думи отново влезе в сграда и изчезна от погледа ни.
-Коя беше тази? И защо те нарече Дороти?-засмя се Джак.
-Това е Мюриел. Живее в апартамента срещу мен. Не знам какво я прихваща-усмихнах се и аз.
След 40 минути успяхме да се доберем до ресторанта. Трафикът както винаги беше кошмарен. Трябва да си призная, Джак беше избрал хубаво местенце. Посрещнаха ни подобаващо и ни настаниха на прекрасна маса. След секунди се появи келнер който запали свещите и наля две чаши червено вино. Преди да тръгне остави две менюта.
-Повикайте ме, когато решите-и бързо се оттегли да обслужи други клиенти.
-Уау, наистина си се постарал!
-Всичко най-добро за теб. Какво ти се яде?
-Ами мислех си за хамбургер и пържени картофки, но предполагам, че и салата от охлюви или варен омар също ще свършат работа-пошегувах се.
-Забавна както винаги.
В крайна сметка поръчахме нещо, на което дори не можех да произнесе името, но не беше зле.
-Значи си бягал през половина Берлин само по бельо?-засмях се на историята, която Джак ми разказваше. Бяха изживели много приключения по време на турнето.
-Да. А най-лошата част беше, че ме преследваше тълпа от около двадесет момичета.
Засмях се.
-Е, разбирам ги. И аз бих те преследвала.
Към края на вечерята Джак каза:
-Хайде имам още една изненада.
Карахме само около двадесет минути до някаква сграда. На пръв поглед изглеждаше празна. После видях, че има охрана. Мислех, че ще ни спрат, но когато минавахме покрай тях Джак само им кимна.
-И откога си толкова влиятелен, господин големия връзкар?
-Дължи ми услуга. Дадох билети за концерта на дъщеря му.
-Впечатляващо. Кога е концерта между другото?-качихме се в асансьора и Джак натисна бутона за последния етаж.
-Утре вечер. Приготвил съм ти билети и пропуски зад сцената. Може да доведеш още някой, ако желаеш.
-Нямам много нови запознанства откакто се преместих тук.
Асансьорът иззвъня и излязохме. Този път той ме поведе към врата със стълби водещи нагоре.
-Хайде, оттук. Асансьорът не се качва до там.
Стълбите не бяха много затова скоро се озовахме на покрива.
-Какво ще скачаме ли? Ще бъде толкова романтично.
-Ха ха. Много смешно да.
-Знаеш как съм. Никога не бих пропуснала възможността.
-Просто исках да ти покажа гледката. Помислих си, че ще ти хареса.
-Харесва ми-казах и се обърнах към него. -Благодаря, че си толкова добър към мен. -и го прегърнах.
Остатъка от вечерта го прекарахме в приказки. Беше хубаво да наваксаме пропуснатото време далеч един от друг.
Някъде към един часа решихме, че ни е станало достатъчно студено и е крайно време да се прибираме.
-Може да останеш при мен тази вечер-предложих му.
-С удоволствие. Хей защо не звъннем на родителите ни да им кажем новините. Мисля, че ще се радват да чуят, че най-накрая съм ти предложил. Чичо ти ми го натяква отдавна.
-Настина ли? Е, такъв си е той, но да нека им кажем.
Говорихме поне до четири сутринта. Всички бяха много развълнувани.
