Здравейте! Казвам се Дебора, но предпочитам да ме наричат Деби. На 19 години съм. Родена съм и съм израснала в Стара Загора,България. Имам по-малка сестра, която е на 17.
До преди три години животът ми си беше съвсем нормален, бих казала дори скучен-понякога. Излизах с приятелки, ходих на училище, но също така бях много запалена по филми, сериали и книги.
С приятелките ми Ани, Ваня и Теди винаги ни беше забавно. Все измисляхме по някоя простотия.
Животът ми претърпя обрат, когато един ден малко преди края на учебната година преди три години, майка ми и баща ми ми съобщиха, че след два месеца се местим да живеем в Америка и по-точно в Омаха,Небраска.
Щом научих новината веднага извиках приятелките си, за да им съобщя. След като разбраха бяха в шок. Ние бяхме просто неразделни колко ли трудно щеше да ни е ако ни разделяше цял океан? Една малка част от мен обаче се радваше, че се местим, защото имах нужда да започна живота си отново и имах чувството, че нещата ще станат интересни. Ох, как се оказах права!
Времето до заминаването ни го прекарах в събиране на багаж и излизане колкото се може повече с приятелките ми.
Ето, че моментът настъпи. Тъй като щяхме да летим със самолет трябваше да отидем на летището в София, защото в Ст. З. нямаше такова. Сбогувах се с Ани, Ваня и Теди преди да тръгнем за София. Имаше много сълзи. Ние щяхме да поддържаме връзка, естествено, защото една без друга не можем да живеем. Малко щеше да ни е трудно с часовата разлика, но щяхме да се справим. Нищо нямаше да разруши приятелството ни дори и това голямо разстояние.
Цалото пътуване ми се губи. Дали, защото бях прекалено тъжна или поради факта, че проспах по-голямата част от него. Не знам.
-------------------------------------------------------------
До тук не се случва нищо съществено, но все пак... Ще се опитам колкото се може по скоро да кача следващата част. Много искам да чуя мнението ви. Оставете коментар или ми пишете. Може да ме последвате в социалните ми мрежи, които ще намерите в профила ми.
❤❤❤
