*неутрална гледна точка*
Джак успя да замъкне Деби до стаята ѝ. Тя легна и той тръгна да излиза, когато тя скочи от леглото с писъци:
-Призрак!!!
-Къде го видя?-попита я Джак.
Тя му посочи гардероба и всъщност призрака се оказа няколко дрехи на закачалка. Джак ги прибра вътре в гардероба и го затвори.
-Няма го.
-Сигурен ли си?
-Да
-Ами, ако дойдат други призраци?
Джак взе вазата до него и ѝ я подаде с думите:
-Това е ваза против призраци.
Деби я хвана. Обаче вазата падна на земята и се пръсна на парчета.
-Счупи се!
Джак ѝ подаде лъжица с обяснението, че това е резервния предмет против призраци. Поне лъжицата не можеше да я счупи. Нали!?
Деби легна и се зави. Джак отново тръгна да излиза като изгаси лампата след себе си.
-Джак!-чу се отвътре.
-Какво?
-Страх ме е от тъмното!
Той светна лампата и отново тръгна да излиза, но от отвътре пак се чу:
-Джак!
-Кажи!
-Не мога да спя на светло.
Вече беше започнало да му писва.
Джак отново изгаси лампата и остана в стаята при нея "да я пази от караконджулите", както тя се изрази.
-Джак.
-Да?
-Взeми си меча!
-Къде е този меч?
Деби му подаде нощната лампа.
Джак тъкмо си мислеше че тя е заспала, когато Деби скочи от леглото.
-Къде отиваш?
-Да изкъпя тези приятелчета!-каза, озъбвайки се. Отиде в банята . След малко се чу едно "туп".
-Джак!
-Какво направи пък сега?
-Паднах!
Джак ѝ помогна да стане и я попита:
-Как падна?
-Опитах се да вървя с два вдигнати крака, ама не се получи.
Без повече инциденти Деби си изми зъбите. Когато се върнаха отново в стаята Джак я попита:
-Как успя да се напушиш толкова много?
-Не знам.-каза му ухилена до уши.-Единственото, което помня е как запалих цигарата. В следващия момент се спусках по една дъга. А на края на дъгата имаше гърне със злато.
Усмивката ѝ стихна.
-Джак
-Какво стана?
-Страх ме е от леприкона!
-Спокойно аз ще те пазя.
Деби отново легна. Тогава по коридора се чу бумтене, а след мaлко и гласа на Ани.
-Уау, тук е истински лабиринт!
-Ани, чакай!-чу се и Наш.
Ани:Аз съм като пумпал!
Наш:Да ти си много красив пумпал. Хайде!
Ани:Наш, имам чуството, че някой ме държи за ръката!
Наш:Това съм аз.
Двамата влязоха в стаята и Наш попита Джонсън:
-Защо държиш тази лампа?
-Той ме пази-каза Деби.
-ЯКО! Ти имаш войник! И аз искам!
Ани отиде до банята и след малко се върна с бърсалката за под. Подаде я на Наш, но той я остави. Ани отново му я подаде.
-Дръж си копието, войнико!
Ани си легна в леглото.
•••••••••••••••
Както обещах ето я втората част. Третата се надявам да мога да я кача утре.
❤❤❤
