Конци

6.

Няма да ви лъжа, малко си падам идиот и понякога женкар. Винаги, когато видя красиво момиче, сърцето ми се разтапя. Докато оглеждах въпросното момиче с поглед, Джо реши да се намеси.

-Какво толкова зяпаш, дявол да те вземе? - обърна се по посока на погледа ми и замръзна - Exa!

Всички в класната стая бяхме омаяни, беше като излязла от нечия фантазия. Докато вървеше сякаш въздухът около нея се вледеняваше. Косата ѝ руса като лъчите на слънцето и дълга колкото река Нил се спускаше по гърба ѝ. Очите ѝ бяха пъстри на цвят, сякаш всичките сезони са събрани на едно място. И бяха толкова примамващи и с някакъв
почти извънземен блясък.
Цялата беше облечена в черно. Дрехите ѝ, дори кожените гривни по ръцете.

Само кожата ѝ бе с леко бронзов загар. Единствено тя вкарваше цвят в цялата визия. Мрежестата ѝ блуза
беше с гол гръб, под нея носеше потник, кожената ѝ полата беше ултра къса. На левият крак имаше татуирани черепи с демонски крила и на върха полумесец.

Без да поглежда никого, без да казва каквото и да е, тя се настани на чина близо до мен. Бавно премигах.

- Какво беше това?- опулих се към Джоузеф.

- Сигурно мокрият ми сън за мръсницата от снощи - каза той и си оправи перчема.

- Страшен простак си, знаеш ли това?

- Шегуваш ли се? - опули се и той - Не я ли видя? Сякаш е излязла от някой клип на Мерилин Менсън.

- Чакай малко - обърнах се към Джо, който се падаше зад мен - Ти откъде знаеш кой е Мерилин Менсън? Нали преди един век е нямало интернет?

- Това, че съм 117, не означава че не трябва да съм в крак с модата - заяви ми Джо.

Ок, това обяснява защо носиш суичър.

- Не знам, ама на мен ми прилича на някоя сатанистка или магьосница.

Дали е такава, не знам. Но съм сигурен, че и преди сме се срещали, но няма никаква идея откъде. Главата започна да ме цепи, наистина имам чувството че някой ми забива в черепа ножове. Няма и минута, болките изчезнаха и пак се върнах на мисълта за нея.

- Ах, и в ада бих слязъл заради нея.

-Супер, тогава защо и ти не вземеш да умреш като мен - и продължи да ме гледа отровно, седнал върху шкафа.

- Ок, ок, връщам си думите назад - и се обърнах към нея.

Бях тръгнал да я заговоря, но щом ме погледна тя се отдръпна. Премести се на друг чин, сложи си слушалките и набичи музиката до дупка.