Конци

28.

Равносметката за последните няколко дни... Месеци? Не знам как да я започна за това ще я започна по следния начин:

Вече нямам нищичко. Нямам семейство, нямам приятели, единственият ми приятел е призрак, който ще изчезне в момента, когато открия извършителя на всичките мистерии, но... Само ако успея да го намеря, защото нищо от всичките случаи не съм разрешил, а уликитеми свършиха. Естела живееше в дома ми, не спираше да ме тормози и не знаех как да се отърва от нея. То пък тя взе че изчезна и изминаха два месеца от последната и поява. С Лилит официално сме заедно, но не знам до кога ще продължи това.

Защо казвам това? Защото мисля че Лилит не знае, че тя и всички в Калон се надарени и ако и разкажа това и мистериите покрай Калон, тя ще вземе и ще ме помисли за психично болен и ще поиска да се лекувам.

И какво от това, че съм медиум, нищо в момента не е в моя полза. Нищичко... Убийствата се увеличават с всеки изминал ден. Общо са измрели около 113 човека за последните седмици. Някои сега ще си кажат:
Как така 113? Откъде се взеха тези тела?

Ами помните ли, че вечно изчезваха хора, без никакво обяснение? Ами голяма част от тези тела са точно тези изчезнали лица. Всичките бяха ексхумирани от гората. Били са погребани в плитки гробове, покрити с листа и паднали клони, за да не може никой да ги забежи. Който и да е този, искам да му кажа това:

"Поздравления! Ти успя в рамките на няколок месеца да избиеш маса народ, без да бъдеш наказан за деянията си. Сигурен съм, че в момента се криеш някъде сред нас и обмисляш коя да е следващата ти жертва. Или обмисляш къде да се покриеш, за да избягаш успешно от ръката на правосъдието. Благодаря ти за това, че останах без родители, останах сам и психарката Естела успя да вгорчи живота ми. Благодаря, че останах без здрав разум и не мога да се изправя срещу собствените си проблеми. Но най-вече...
Благодаря ти, че може би скоро ще умра от твоите ръце, без да знам какво бъдеще ме очаква! Но за какво ми е да знам? Нали няма да имам такова."

От къде знам това ли? Ами...

•Преди 1 седмица•

- Как си Джо? Как се чувстваш днес? - питам го докато той се опитваше да се храни.

Преди месец изгуби своят апетит и обоняние. С всеки изминал ден той ставаше все по-слаб и немощен. Изгуби жизнената си форма и нищо вече не му се правеше. Не за друго, а защото виденията му го изцеждаха. Те започнаха да се появяват често и да бъде в транс в продължение на дни. Това никога не се случвало с него. Това не бе Джоузеф Тилмор, с който се запознах в банята и който винаги ми пазеше гърба. Сега е мой ред да върна жеста.