Конци

19.

Вече имах списъците с имената им. Нямах си на представа с каква цел гласът от езерото ми шепнеше тези имена. Работата ми е такава, да вляза в ролята на детектив на този град. Да разреша всичките му мистерии и да получа отговори.

Налях си чаша бира и се чудих какво ще правя пред списъка. Къде ще потърся информация за тях? В интернет не намирам нищичко за тях. Въобще става ли на въпрос за живи хора?

Тимъти Кромуел, Лион Живоли, Дилън Новичок, Гилбърт Хюстън, Алън Щотгарт, Майло Рос, Том Хигинс, Сам-Елвис Алесън, Феликс Баучер, най-вече Аби Нойтойфел.

Прегледах и дневника от гробището и тези имена се срещаха доста често. Искам да разбера какво ги свързва и с какво могат да ми помогнат.

Изскочи ми идея в главата. Предполагам, че става на въпрос за мъртви, за това ще се опитам да се свържа с тях. Но как? По-скоро, по какъв начин? Хайде Кай, помисли!

Сетих се!

Тихо се промъкнах в кухнята и взех един от ножовете. Джо ме предупреди, че този метод се използва в крайни ситуации, но в момента нямам друго решение по въпроса. Извиках го и двамата се запътихме към задния двор или още по-известно като Тайното гробище на Калон. Така го нарекохме аз и Джо.

- Кай, можеш ли да ми кажеш за какво ти е този нож?

- Ще призовем няколко души с него.

- Кай Джаксон - за първи път ме нарича с цялото ми име - не използвай дарбата си безхаберно.

- Нямам друг избор - разрязах си дланта.

За първи път правя това и признавам, не усетих никаква болка. Кръвта бавно започна да тече от нея. Чаках капките да се смесят с земята. Взех да размазвам кръвта в тревата, докато си мислех за имената от списъка. Това е един от крайните начини да се свързвам с души, който не е много препоръчителен да го правя. Не всички медиуми са използват този метод, защото той изтощава силите за неопределен период от време.

Звучи доста драматично и извратено, но не е чак толкова гадно за гледане.
Всичко около нас за секунди спря. Птиците в небето спряха да летят, вятъра утихна, падащите листа на дърветата не помръднаха и милиметър.

Земята се разцепи на две, но души така и не видях да излизат от нея. Тогава пропастта се затвори и всичко се върна по старо му.

- А къде са те? Би трябвало да са тук - почудих се аз.

Огледах на около, но без никакъв резултат. Сякаш съм направил едно голямо нищо. Нещо грешно ли направих? Тогава Джоузеф ми каза:

- Ъъъ Кай, погледни надгробните площи.

- Защо? - за какво ми е да ги видя. Плочи като плочи, нищо особено.

- Прочети хубаво имената.

- Ама за какво ми е да го правя?

- Просто ги прочети, тъпчо.

Започнах да ги оглеждам една по една обстойно. Не мога да повярвам на очите си. Не случайно това гробище се появи в задния двор, когато се преместих тук. Това са гробовете на всичките момчета от списъка и за това ритуала не е проработил. Те винаги са си били тук, без никой да ги притеснява. Но още не мога да си обясня... Защо само ние с Джоузеф ги виждаме?

- Искаш да ми кажеш,че те през цялото време са били пред нас.

- Така изглежда.

Ох, още въпроси, още мистерии... Няма ли скоро да спрат да се появяват едно след друго?

Хванах се за главата и започнах да разсъждавам. Що за детектив съм аз, като не мога да разреша случая на Джо и Естела. Докато се критикувах колко съм смотан, с периферното зрение забелязах нещо.

- По дяволите, какво е това?