Конци

18.

Привечер е и вече сме напът към вкъщи. И двамата с Джо сме мокри, нямаше и следа от Естела. Сякаш тя се беше изпарила.
Реших да проверя телефона, но той вече се беше развалил от водата. Нищо, и без това почти не го използвах, защото в Калон нямаше обхват, плюс това и родителите ми няма и да забележат това.

Те в последно време започнаха да се държат странно и меко казано налудничаво. Баща ми не спира да гледа в една точка с празен поглед и да ми говори за смъртта, а майка ми постоянно има налуднича ви мисли че някойя следи и за това спря да ходи на работа. На моменти даже се съмнява, че съм нейн син, защото си въобразява че съм бил заменен от моя допелгенгер.

- Докато аз потъвах, видя ли Естела някъде на около?

- Ще ми се, когато се съвзех нея вече я нямаше.

Странно тя не би направила такова нещо. Сигурно се е изплашила, когато съм изгубил съзнание и тръгнала да търси помощ. Но тук има един проблем... Тя беше пред мен, сигурно е знаела за езерото е отровно... Или не?

Изкъркори ми корема, ужасно много ми се ядеше. Същото се отнасяше и за Джо, а около нас нямаше и бензиностанция, от която да си вземеш нещо.

- Ох, гладен съм - започна да мрънка Джо.

- И аз - тогава в далечината забелязахме нещо.

Много приличаше на бутка. Сигурно там може и да продават нещо за ядене. И двамата се спогледахме и ухилихме до уши. Бавно стигнахме бутката.
В нея се продаваше бургери и хот дог. Бяха на приличини цени. Пред нас стоеше едър мъж е плешиво теме на главата.
Имаше вид на алкохолик с този червен нос.

- Добър вечер, какво мога да ти предложа?

- Кай, този човек не ми вдъхва голямо доверие - прошепна ми Джо, който се криеше зад мен.

- О стига де, за теб всички са съмнителни, това просто човек, който продава бургери, нищо няма да ни стане.

-Добра да е, искам един бургер с повече горчица и по-малко люто.

- Идва на мига - той включи скарата и започна да приготвя поръчката.

Кюфтето така хубаво цвърчеше на скарата, че слюнка ми потече от устата. На Джоузеф нещо не му харесваше начина, по който онзи го приготвя.

Докато го чакахме не спирах да си повтарям имената от езерото, за да не ги забравя. Платих, взех си вече готовия бургер и по път го разделих на две за да има и за Джо, но той ми отказа.