Конци

4.

Когато се върнах го заварих чист и спретнат. Нямаше и следа от мръсното момче, което заварих в банята. Сякаш цялата мръсотия по него е била илюзия. Интересно ми е как се е изкъпал и как наще не са го усетили. И двамата седнахме на пода. Очите му светнаха щом му подадох чинията.

- Вечеря! Ох, от толкова време не бях ял нещичко - и започна да гребе с вилицата.

Изглежда, че от отдавна не е виждал храна. Ядеше като не видял. А на моменти можеше да се чуе как мляска.

- От колко време си гладен?

Той преглътна голяма хапка ориз и се замисли.

- Не помня, беше много отдавна, мисля че има около 100 години...

- 100 ГОДИНИ?!

Като чух това си глътнах езика. Причерня ми още повече от първият път. Били повторил какво каза, защото мисля че не те разбрах правилно. Да не каза, че си на 100? Тогава как така все още си жив?
О, чакай малко, ти не си. Опа...

След шока в който изпаднах, духа се сети че е забравил нещо.

- О да, забравих да се представя, казвам се Джоузеф Тилмор, 117-годишният призрак на тази къща.

- Призрак? Не си ли полтъргайст?

Той ми се изсмя в лицето. Не знам какво намери за смешно в думите ми.

- Не, не съм, полтъргайстите са съвсем различни същества от призраците.

Той е прав. Доколкото знам, полтъргайстите са духове, които не са могли да преминат в отвъдното поради предизвикана смърт, без погребение. Очевидно е, че той е имам, щом казва че не е полтъргайст.

Но защо все още е тук? Отговорът е следния: Призраците не преминават отвъд светлината, освен ако имат недовършени дела или някой ги е ядосал. Това обяснява защо той има сянка.

- Добре, тогава защо си тук?

- О, ами аз умрях тук.

Омълчах се за момент.

- Значи съм бил прав.

- Ами така изглежда - потвърди Джоузеф с пълна уста.

Знаех си. Трябва да отида при наще да им кажа. Трябва възможно най-бързо за Джоузеф, но той ме спря. Джоузеф заключи врата, без да си помръдне пръста. Въздухът в стаята рязко се затопли, а аз бях замръзнал в позицията, в която се намирах. А споменах ли че той все още ядеше? Е, вече ви.