Daddy

Тялото ми е омърсено

Майкъл

Докоснал я е... Докоснал я е по дяволите. Видеото което получих по имейла си накара сърцето ми да се свие. Момичето ми крещеше и опитваше  със всички сили да се измъкне но копелетата не и позволиха. Ще си платят. Обърнах бюрото и докато се усетя целия офис изглеждаше все едно е гръмнала бомба. Скот влетя в офиса.

-Какво правиш мамка му-извика.

-Скот трябва час по скоро да я намерим-хванах главата си в шепи. За първи път се чувствам толкова без силен за първи път плача, плача за момиче, плача за моето момиче.

- Проследихме номера- Мартин се появи на вратата- в някаква къща на около 100 километра от тук са.

-Пригответе се след час тръгваме- казах.

Кристин

Чувствах се като затворничка в собственото си тяло. Вече и то ми беше чуждо. Изпитвам погнуса от самата себе си. Чувствам се мръсна. Тялото ми е омърсено. Това което тези мъже сториха с мен не съм си го преставяла дори в най-лошите ми кошмари. Боят също не ми беше спестен. Опитвах се да спя колкото се може повече за да избягам от реалността и да се пренеса обратно в прегръдките на Майкъл. Естествено това не беше за дълго защото чудовището прекъсна съня ми.

-Добре ли спа, гълъбче? -засмя се подигравателно-тръгвайки към мен.

-Не ме доближавай-изкрещях.

-Ц-ц-ц някой е кисел след сън.

-Майкъл ще дойде и ще съжаляваш. Ужасно много ще съжаляваш- казах.

-Ще видим гълъбче. А сега малко забавление! Момчета донесете иглите.

.........................................................................

Груби мъжки ръце ме бутаха към мазето. Очите ми бяха зачервени от плач.Тялото ми трепереше от страх и умора. Всичките инжекции с наркотични вещества попиваха в кожата ми и вече едва се държах на краката си. Болката започна да отминава но знаех че това не е краят не и докато Майкъл не дойде и не ме отведе от тук.

Босите ми крака слизаха по студените прашни стълби а страхът ставаше все по голям. Мъжът ме бутна в една стая при което залитнах падайки на един мръсен матрак крушката над главата ми примигваше, тапетите бяха олющени от всякъде се усещаше миризма на мухъл.

Майкъл

Да изчакам да се приготвим преди да тръгнем беше най-трудното нещо което съм правил някога.

-Добре момчета-поставих картата на сградата на капака на колата -ние сме тук -посочих главния вход-а според информацията Кристин е тук-посочих мазето -не ми пука колко тела ще заровим важното е да я измъкнем невредима ясно ли е -всички кимнаха и извадиха пистолетите си включително и аз. -Отваряйте си очите на четири!

Куршумите сякаш валяха като дъжд но хората ми не се предаваха лесно .

-Признавам доста бързо разбра къде я крием - чух един познат и омразен глас .

-Ник-изръмжах- ее сега ти ебах майката кучи син -изкрещях и хукнах към него. Бях го съборил на Земята и го удрях а той ставаше все по окървавен. Плюеше кръв но не можех да го убия сега трябваше да се мъчи да мине през ада да усети това което той беше причинил на моето момиче.

-Скот натоварете го в някой багажник и го закарайте в склада.

Куршумите не спираха да свистят във въздуха но момчетата ми свалиха по голямата част от мутрите на Ник. Тръгнах на там където се предполагаше че трябва да е Кристин и сърцето ми се изпълни с надежда щом чух тихото хлипане.Влетях през вратата и я видях свита в ъгъла с глава между колената и вдигна плахо поглед и болката страхът и умората която видях в очите и нямаше да забравя никога.

-Майкъл-тя -прошепна на предела на силите си а това беше най ужасяващия звук който съм чувал.