Daddy

Кошмар

-Я виж ти кой се събуди-приближи се към мен.

-Не ме доближавай-казах с равен тон.

-Да не би да те е страх кукличке.

-Мен ли? Изобщо. Но ти трябва да се страхуваш Майкъл ще те намери и ще те убие.-засмях се сухо което явно го вбеси защото вдигна ръката си и удари бузата ми. Очите ми се нсълзиха но няма да му позволя да ме види слаба.

-Аз може и да умра-наведе се към мен-но ти ще го направиш преди мен -прошепна в ухото ми. Излезе от стаята. А аз най-накрая пуснах сълзите си. Майкъл моля те ела по бързо.

Майкъл

Телефона ми започна да звъни и без да ми пука че е непознат номер веднага вдигнах.

-Как си стари приятелю- противния глас на онова копеле се чу в слушалката.

-Къде е Кристин лайно такова -изкрещях.

-По полека Майкъл, ти уби брат ми сега аз мисля да ти отнема русокоската естествено след като се позабавлявам с нея.

-Ако я докоснеш и с пръст кълна се ще ти отрежа ръцете-изръмжах.

-Скоро ще ти звънна за да се сбогувате-линията прекъсна.

-По дяволите-хвърлих телефона в стената а той се разби на парчета.

Кристин

Не бях мигнала цяла нощ. Мислех за Майкъл за себе си за това дали въобще ще го видя отново. Вратата отново се отвори и нямаше смисъл дори да поглеждам на там защото чух добре познатия противен смях на Ник.

Майкъл

-Проверете всичките му къщи, складове и апартаменти -наредих на хората си те кимнаха.

-Шефе успяхме да проследим номера на една от колите но след излизането и града следите се губят.

-По дяволите-прокарах ръка през косата си. -Скот опитай да проследиш номера който ми звънна. -той кимна и се зае с работата си.
Ще те намеря Кристин. Ще те намеря и никога повече няма да те пусна.

Кристин

Не вярвах, че ще се стигне до тук. Цялата да бъда в синини и отпечатъци от пръсти.  Не искам да премина през това и не мога. Смучките по врата и гърдите ми ще избледняват и ще изчезнат заедно с тъмните кръгово по китките и пръстите по бедрата ми. Но ужасната психическа трагма ще остане. Ще се появява в съзнанието ми и колко да се опитвам да затворя спомена някъде навътре в мен, той ще е там и понякога ще я появява като неканен гост в някой кошмар.Още по зле е че не беше само Ник а и двама от хората му. Чувствам се не на място в собственото си тяло. Физическата болка е нищо в сравнение с това което чувствам в душата си. Ами ако Майкъл не ме иска повече ако въобще изляза от тук. Надявам се че скоро ще дойде защото не мога да а издържа повече. Искам това да е просто кошмар от който ще се събудя всеки момент и ще бъда в прегръдките на Майкъл.

Съжалявам че чакахте толкова дълго (около 2 месеца) и че главата е малко гадничка но ще се реванширам скоро! ❤🥰