Рубинена кралица

1 Глава

ЗДРАВЕЙТЕ, НЕВЕРОЯТНИ МОИ!
ЗАВЪРНАХ СЕ СЛЕД ДЪЛГА ПОЧИВКА С ИЗЦЯЛО НОВА ИСТОРИЯ, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА!

Обичам ви! хД <3

1 Глава - Рубин, припознаване и Янис.

Ларнака, Кипър

Екот отекваше в главната зала, в която бяха изложени бижутата, които фамилията правеше от години. Бях залегнал над увеличителната лупа и се опитвах да закрепя поредното малко диамантче върху поръчковата гривна в ръцете ми. Бях на път да го поставя, когато красив глас изпълни пространството и ръката ми трепна.

-Всичко е точно. В бижутерията съм. Да, обещах ти да я взема. Не се притеснавай. - езикът на който говореше, беше странно мелодичен и твърд. Любопитсвото в мен се наддигна. Сякаш невидима сила се опитваше да ме накара, да стана от мястото си и да проверя притежателя на гласа.
-Полета ми е след няколко дни. - изведнъж обърна на гръцки, но мелодичността бе изчезнала. Сякаш, говореше насила с човека на отсрещната линия. Свалих увеличителните очила и влязох в залата само за да мога да остана като закован на вратата. Момичето пред мен излъчваше власт и харизма от която исках да опитам. Дълга почти черна коса спускаща се свободно на едри къдрици, съвсем леко прехваната от едната страна. Кожа целуната от слънцето и устни в най-червения цвят, който някога съм виждал. Стегни се да му се невиди.

-С какво мога да ви помогна? - попита момчето което работеше за и внимателно пристъпи към нея.

-Дошла съм да взема една гривна. Преди около десетина дни бе пусната за поръчка на името на Мазис.

-Да, готова е. - отвърнах и отворих сейфа стоящ под едно от големите огледала в залата. - Всичко по нея е заплатено вече. Това ли ще бъде? - чух го да я пита, а зеленото чудовище вътре в мен напираше.

-Иска ми се да видя пръстен. С капковиден рубин. - проговори, а ъгълчетата на устните и' се изкривиха леко нагоре.

-Имам точното нещо. Не е прекалено голям, обкован е с два фини реда бели диаманти, но акцента си остава в рубина. - казах докато вадех тавата с всички пръстени с рубинени камъни. Опитвах се да се държа професионално, но ястебичия поглед който ме следеше непрекъснато изобщо не ми помагаше. Възползвах се от момента в който Мики опаковаше гривната, само за да разбера, че малката перличка ме бе зяпнала.