Рубинена кралица

5 Глава

Здравейте, невероятни мои!
Нямаше ме известно време, но се завърнах с нова глава!
Ще се радвам да изразите мнението си в коментарите.

Обичам Ви! хД <3

Готова да кажа сбогом...

Веа

Наложи се да напусна слънчевия си дом на острова и да се прибера за поредната черна случка в живота си. В такива моменти се радвах, че познавам Григорис и Дави. Оставих Николас при тях, малко след като ми се обадиха за да ми съобщят, че дядо ми си е отишъл от този свят. Той беше единствения който спокойно можех да нарека истинско семейство. Вече го нямаше. Чувствах се куха. Връзката която имах с дядо не можеше да се опише. Трябваше да се почувства. Не ми трябваше много време да мисля, резервирах билета си в движение, както събрах малко багаж за Николас и изхвърчах от апартамента. Усещах ударите на сърцето си в ушите, а спокойствието което запазих докато обяснявах на Григорис за случилото се ме обезпокои. Тъкмо минавах последната проверка, когато познато лице се появи пред очите ми. Не ми се искаше да виждам никого.  Издърпах раницата от кутията която излезе през скенера, а гранична полиция ми пожела приятен полет. Колко приятен ще бъде само аз си знам. Исках да спра времето. Усещах бучката в гърлото си и колкото и да се опитвах да я преглътна не ми се получаваше. Поех си дълбоко дъх и се изправих. Нямаше да ну позволя да види колко слаба и пречупена се чувствах в този момент. Можех само да се моля да не се прибилижава към мен. Искаше ми се да бъда сигурна, че през двучасовия ми полет ще успея да наредя бъркотията в главата си, както и да зашия огромната дупка в сърцето си, но знаех че това няма как да се случи. Взех багажа си и се отправих към чакалнята. Тъкмо се настаних на единия край на пейката, когато до болка познат глас проряза тишината налегнала в летището.

-Перличката, вече не е толкова блестяща, а? - усетих насмешката с която изрече всяка една дума, а ехидната усмивка му стоеше като втора кожа. Кого ли залъгвах, умело се опитвах да избягвам мислите, както за него така и за брат му, не ми се получаваше. Явно колкото повече бягах от тях, съдбата все по-умело ме сблъскваше и с двамата.

Янис

Ако погледите можеха да убиват, до сега щях да съм умрял хиляди пъти, преди да срещна нейния. За малкият брой пъти в които се бяхме виждали, знаех как правилно да натисна бутоните и', така че да може да се ядоса до ниво в което погледа и' да мята огньове. Настаних се без да питам до нея и видях и отбранителната и' стойка.