Рубинена кралица

6 Глава

Здравейте, невероятни мои!
Завърнах се след доста дълго отсъствие, надявам се не сте ме забравили!
Благодаря на всички, които не са се отказали да четат и изчакваха търпеливо!

Обичам Ви! <3

Малко мъже са готови да зашият раните ти...

Веа

Най-лошото на това да бъдеш в депресия и самотна майка беше да знаеш, че нямаш този лукс да си позволиш да се криеш с дни. Или седмици, а трябваше да обуеш гащите на голямо момиче и да се правиш, че ти няма нищо, а в същото време душата ти да се къса.  Не бях излизала от вкъщи вече два дни, само за толкова си успях да се откъсна от света, за да си излея мъката и да не плаша никого.
С отварянето на очите ми тази сутрин бях решена, че е време са се върна в Кипър и да поговоря с Константинос, който по необясним за мен начин беше разбрал за случилото се и съответно телефона ми приливаше от съобщения. Мисля, че се досещах кой е отговорен за случилото се, но нямах право да виня братовчед си. Винаги мислеше доброто, както на мен, така и на Николас. Изправих се бавно с решението да се изкъпя и да отмия всичката мъка от себе си. Поне външно. Сълзите, които бях проляла ме накараха да осъзная, че дядо вече беше на по-добро място. За първи път откакто беше починал, го сънувах снощи и душата ми беше вече в покой поне. Свалих черната нощница от себе си и влязох в банята. Радвах се, че огледалата все още бяха покрити в противен случай със сигурност щях да се уплаша от вида в който бях, макар и то да не ми беше нужно за да знам, че изглеждах ужасно. Пуснах душа и веднъж щом водата се затопли застанах под струята. За пръв път не бързах. Осмислях всичко. Исках да продължа напред, дори това да означава, че ще трябва да подновя срещите с мъже. Един такъв вече ми беше предложил. Трябваше ми малко смелост, както и да се прибера на любимия си остров. Както казах, гащите на голямо момиче ме зовяха.

-Веа, излезе ли вече от банята? - гласа на Денис, ме изкара от плановете които замислях. - Да, ще се обличам. - казах и затегнах колана на халата около себе си.
-Спешно трябва да вляза в банята защото, ако си измия ръцете в кухнята, Мария ще ми отсече достойнството.

-Какво толкова си направил? - подадох главата през вратата, само за да видя скъпия си братовчед омазан в червено.

-Преди да полудееш, не е кръв, а боя за храна. Исках просто да си взема солницата от шкафа, ама плановете се объркаха и съборих бурканчето с боята за храна върху себе си. - изрече докато внимателно сваляше бялата тениска от тялото си. - Горката ми тениска, ще се наложи да се разделя със нея...