𝓦𝓲𝓵𝓵 𝔂𝓸𝓾 𝓫𝓮 𝓶𝓲𝓷𝓮 <3

11. Партито... 🤭✨🖤

Взех молива и започнах да рисувам нещо колкото да не ми напишат двойка...

Джънкук беше застанал в особена поза, а всички кифли от класа му се възхищаваха и му казваха колко бил красив. Макар и да бях на всъщото мнение с тях нямаше да падна толкова ниско на нивото им!
Нарисувах го точно когато онзи ден ми отвори вратата и държеше братовчедка си Хе на конче...
Не беше точно онзи ден, но все пак...

Дали Хе и Роуз си спомят за мен??
Както и да е...
Су не спираше да ми повтаря, че картината ми е много сладка и кое е това малко момиченце. Обясних и всичко, което си спомнях от първият урок на Джънкук. Внезапно като заговорихме за него той се появи.

-Ъхм. Я дай да видя вашите картини дали са толкова зле като на останалите... - почна да дърпа от ръцете ми Джънкук картината

-Не! Не ти трябва да я виждаш!

-Хайде де Ема дай я! - започна да ме умолява още повече той, но аз не му я давах. Той я издърпа от вече уморените ми ръце и я погледна.

-Ехаа.... Така де... Искам да кажа... От къде знаеш да братовчедка ми Хе?!

-Ъмм... Ти не помниш нищо! Сега ми дай картин..- господинът ме прекъсна.

-Ема защо не даваш на Джънкук да види това нещо?! Лол... Ама това е много красиво! Не знаех, че можеш да рисуваш...

-Да и аз не знаех до преди няколко дни! Сега моля те дай ми картината!

-Охх... добре ето ти я. - каза ми Джънкук и ми я подаде...

~Skip Time~

Чудех се къде съм си оставила роклята за партито...
Търсих я на всякъде, но я нямаше.
След 10мин. търсене на роклята ми видях Роки който се разхождаше по коридора и държеше нещо в устата си!? Това да не би да е....
РОКИ!!!?? ВЕДНАГА ЕЛА ТУК!! - започнах да му се карам защото в устата си държеше кутията в която беше роклята ми...
След още 5мин. бягане да си взема проклетата рокля най-накрая хванах Роки. Взех кутията и веднага я отворих.
Пффф... Нищо и нямаше...
Истинско чудо!
Върнах се в стаята ми и си взех една голяма раница. Сложих си доста гримове, бижута, обувките който си бях купила и роклята.
Щом бях натъпкала всички неща в ная я затворих и я преметнах на гърба си.
Обадих се на Су и казах, че идвам към нейната къща...
Бяхме се уговорили, че ще се гримираме заедно и ще гримираме Йон за първи път....Да...
Йон никога не носеше грим понеже родителите и бяха много притенцюзни. Не й даваха да си има гадже и да носи грим.
Някакво чудо е, че я пуснаха на партито, но тя не има беше казала, че ще я гримираме...
Май и тя не знаеше?!
Звъннах на звънеца и Су ми отвори почти веднага. Каза ми да влизам по-бързо, че само мен са чакали...
Су и Йон веча бяха си облякли роклите остана само аз да си я облека...
Излязох от банята и веднага Йон почна да мрънка