𝓦𝓲𝓵𝓵 𝔂𝓸𝓾 𝓫𝓮 𝓶𝓲𝓷𝓮 <3

26. Майката на Куки 💘🥞

Вървяхме хванати за ръце и си разказвахме най-различни неща.
Стигнахме до неговата къща и той забави вървенето си.

-Ема... Аз може би вече трябва да се прибирам.

-Неее... - намръщих се аз. - Искам още да се разхождаме! - измрънках, а той ме погледна отчаяно. Личеше си, че ми се спи и исках да заспа още сега, но не ми се прибираше вкъщи.
Просто не исках...

-Хайде прибирай се вече! Знам, че на котето ми ѝ се спи... - каза той и пусна ръката ми.

-А аз знам, че не искам да оставам сама! Искам теее... Кукиии!

-Писе говориш глупост! Хайде ела ще те изпратя до вас сигурно даже не виждаш къде е къщата ти, а?

-Ъммм... - огледах се наоколо, но всичко беше размазано.

-Ела, само напред ще те заведа в моята къща понеже е по-близко. - придърпа ме в прегръдките си и без да се замислям просто паднах в него и заспах...

Г. Т на Джънкук

Взех я като булка и тръгнах към вкъщи.
Отключих входната врата и се запътих към моята стая.
Поставих я на леглото, но през това време се чу, че някой отворя вратата.
Обърнах се и видях сестра ми Роуз да влиза тихо и бавно, но щом ме видя се усмихна.

-Джънкук! Защо се прибираш толкова късно? - попита ме тя и погледна към леглото. - Това да не е Ема?! - погледна ме изплашено и я посочи.

-Да тя е... Спокойно нищо ѝ няма просто заспа в ръцете ми.

-Охх... Добре. Мама е втора смяна на работа и ще се прибере утре рано сутринта. Внимавай да не види Ема понеже лошо ти се пише! - изгледа ме с гневен поглед, а аз погледнах към котето си, което си спеше най-спокойно.

-Добре няма проблем! Без това трябва да ѝ кажа, че вече сме гаджета...

-Вие к-какво?! - попита шокирано тя.

-Даа... Знаеш ли колко е вкусно моето коте...

-Иллл... Джънкук! - погнуси се тя, а аз се засмях и завих Ема с одялото до нея.

-Баща ни кога ще се връща от Пусан? - попитах я понеже майка ми се беше върнала, а той не.

-Няма да се връща, а Мама отново ще отиде при него. Каза, че ще напусне тук работа и ще се премести в Пусан. - обясни ми тя, а аз просто седнах до Ема.

-Добре аз ще си лягам...

-Лека нощ! - каза ми тя и се завъртя към вратата.