𝓦𝓲𝓵𝓵 𝔂𝓸𝓾 𝓫𝓮 𝓶𝓲𝓷𝓮 <3

22. Бебе🤰🏻🐴❤️

Г. Т на Су

Събудих се от някакъв странен шум. Погледнах нагоре и видях спящия Техьонг, облегнат на рамото ми. За да не се събуди го оставих да се облегне на дървото до нас и го завих със суичъра си.
Станах от земята и тръгнах към мястото от където идваха звуците.
Беше вечер и не можех да виждам много добре какво се случва около мен.
Приближих се до един храст и се скрих зад него понеже видях сянка на човек.
По-скоро момиче което плачеше...
Защо е сама в гората по това време?
Запътих се към нея, но ми беше трудно да я настигна понеже вървеше бързо.

-Хейй...Чакай! Момиче! - повиках я аз и тя се обърна към мен. Дотичах до нея. Чакай малко...
Това да не би да е Ема?

-Е-ема...Ти ли си? - попитах я аз, а тя ме погледна с учуден поглед.

-Су?! Не мога да повярвам! - прегърна ме тя и заплака още по-силно.

-Боже благодаря ти! Знаеш ли от колко време стоя в тази проклета гора и не мога да намеря пътя който води към града! - виках от щастие, че най-накрая намерих помощ.

-А ти знаеш ли колко много се притеснявахме за теб! Йон беше в депресия няколко дни...
Истинско чудо е, че ме намери!

-Охх...така е! Аз съм добре няма за какво да се притеснявате. - казах ѝ аз и се отделихме от прегръдката.

-Хайде ела! Ще събудим Техьонг и ще тръгнем към Сеул! Нали знаеш пътя?

-Да знам го... А вие какво правите тук двамата?

-Амии... Дълга история... Ще ти разказвам по пътя. Хайде. - тръгнахме обратно и аз ѝ разказах за тъпото ми решение да последвам Шуга и как съм се озовала тук с Техьонг.
След 30 минути търсене на правилното дърво на което беше заспал Техьонг най-накрая го намерихме.

-Таее~! Хайде ставай намерих Ема! Ще се измъкнем от тази проклета гора! - бутах го аз за да стане, а Ема ме гледаше объркано. - Какво?! Защо ме гледаш така?

-Ъъмм... Туко-що чу ли се какво му каза? Нарече го Тае!?

-Оллл... Ъмм... Да... Забравих да ти разкажа какво правихме в гората... ъъммм... - почувствах се леко неудобно от този въпрос.

-Чакай да не би да сте го прави - прекъснах я.

-Даа...

-Ахх... Добре, хайде събуди го и да си тръгваме! - завъртя очи тя, а аз започнах по-силно да го бутам.